Правомощията на Васил Терзиев и политическите му оправдания

Тригодишният мандат на столичния кмет разкрива фундаментално разминаване между публичното му медийно поведение и реалните лостове на властта, с които разполага по закон. В своето обширно интервю, градоначалникът системно използва метафори и политически оправдания, за да деконструира управленския си цикъл и да омаловажи административните си дефицити. Опитвайки се да обясни системните проблеми, той определя прехода си през музикални жанрове – от „Не сме безгрешни, но сме истински“, през „шампанско и сълзи“, до „бангаранга“. Въпреки тази артистична рамка, институционалната реалност показва, че зад оправданията за „липса на правомощия“ се крият сериозни лични и експертни грешки. Кметът управлява бюджет от над 1.5 милиарда евро и притежава правото на суспензивно вето и съдебно оспорване на решенията на общинския съвет, но предпочита да се позиционира като заложник на системата.

Сблъсъкът с „Топлофикация“: Институционалните оправдания на Терзиев
Ключов дефицит в работата на администрацията е управлението на „Топлофикация София“, чийто дълг достига 1.32 милиарда лева. Вместо да поеме лидерската роля, предвидена в закона, кметът се оправдава с липса на пряк контрол, изтъквайки: „Принципал е Столичен общински съвет“. Истината е, че градоначалникът разполага с изключителни правомощия по Закона за концесиите да инициира подготвителни действия и технико-икономически анализи. Липсата на изградено политическо мнозинство остави стратегическия доклад за сътрудничество със Световната банка „на трупчета“. На въпроса за политическата му отговорност да създава консенсус, той признава собствените си тактически слабости: „Това не е ли част от вашата работа да търсите политическо съгласие? Е търся го. За някои неща го намирам по-лесно за други е значително по-трудно“. Той допълва защитата си с думите: „Това че аз постоянно не се оплаквам и не избирам нали пътя да казвам колко е трудно…“ и посочва, че „за мен единственият работещ път е концесия“. Въпреки това, липсата на своевременна визия и гъвкавост води до реални загуби за финансовата сигурност на града.

Кризата с боклука: Как кмета Терзиев прехвърля вината върху гражданите
Въпросът със сметосъбирането разкрива сериозен оперативен хаос в столичната администрация. След като прехвърли значителна част от зоните на фирма „Титан“ при договори с 25-30% по-високи цени от тези през 2019 г., кметът се опита да оправдае мръсните улици с липсата на самосъзнание у софиянци. В интервюто той заявява, че гражданите „хвърлят пари в сивата кофа“, прехвърляйки вината за замърсяването върху техните битови навици. Абдикирайки от отговорността си за строг оперативен контрол, кмета Терзиев скандално констатира: „в бизнеса със сметосъбиране там няма хора с докторантура по ядрена физика и бели ръкавици“. Още по-противоречиво е неговото обобщение на ситуацията, в което отрича проблема: „Моята оценка е че криза няма“, допълнено с твърдението, че „гражданите имат своята отговорност а фирмите се справят добре… наложени са над 400-500 000 евро глоби“. Законовото му задължение обаче е да приложи ефективно принципа „замърсителят плаща“ и да осигури строг контрол над изпълнителите, което очевидно не се случва в пълен обем.

Инфраструктурни дефицити и градоустройствени грешки на кмета Васил Терзиев
В "Извън Ефир", Цънцарова и Васил Терзиев.Изпълнението на капиталовата програма е друг критичен сектор, в който администрацията избира оправданията пред поемането на отговорност. По отношение на липсващите тротоари, асфалт и канализация в разрастващите се квартали, кметът се оправдава с „тежкото заварено наследство“. В интервюто кмета Васил Терзиев опитва да иронизира историческата тежест с думите: „Ние на моменти реализираме визията на Мусман и на Иван Иванов и даже не успяваме понякога да съсипем труда им с днешните ни действия“. По отношение на пешеходната инфраструктура той лаконично прехвърля проблема към градоустройството: „за да направиш тротоар ти трябва да има къде да го направиш“. В същото време той признава дефицитите си и неспазените обещания: „Признавал съм си за това че сме длъжници за велоалеите за други ключови инициативи“, както и общото оправдание, че „не всичко зависи от мен като кмет и от моята администрация“. Законът обаче му предоставя пълната правна инициатива да одобрява Подробни устройствени планове (ПУП) и да стартира отчуждителни процедури за улични габарити, което прави това инфраструктурно безсилие неоправдано.

Скандалът „Слънчевата пътека“ и личните пропуски на Васил Терзиев
Най-сериозната сянка върху управленската преценка на кметския екип хвърля разпореждането с общинска собственост. Казусът със „Слънчевата пътека“ в кв. Бояна разкрива класическа административна схема, при която частен инвеститор получава атрактивни общински имоти в кв. Драгалевци срещу терен с минимален строителен потенциал и тежък публичен сервитут. Заобикаляйки общинския съвет, Васил Терзиев издава лична кметска заповед за промяна на статута на общинския имот, което изкуствено завишава оценката му за целите на замяната. Въпреки разкритията за минали съвместни бизнес участия в „Армада Капитал“ с кръгове около собственика на частния имот, кметът категорично отхвърля обвиненията във фаворизиране: „Аз приятели нямам. Моите приятели мен не ме търсят защото знаят че ще получат абсолютно равно отношение“. Защитавайки сделката, той твърди: „За мен четвъртият вариант [замяната] е най-работещ“ и арогантно допълва по отношение на Столичния общински съвет: „ако някой е успял да го направи по-добре от мен това е повод по-скоро за радост“. Този административен дефицит създава основателни съмнения за неоправдано ощетяване на общинския ресурс и липса на прозрачност.

Кадровата въртележка: Управленският хаос при кмета Терзиев
Липсата на опит в публичния сектор си проличава най-ясно в кадровия колапс на неговия ръководен екип. За три години сменените 13 заместник-кметове и двама главни архитекти представляват безпрецедентна волатилност за столичната администрация. Вместо да потърси проблема в липсата на адаптивен лидерски подход към публичните структури, кмета Терзиев оправдава вътрешните триения със собствената си амбициозност: „Аз не съм много лесен за работа. Аз съм максималист…“. Коментирайки напускането на ключови експерти и преминаването им в централната власт, той се опитва да рамкира административния провал като успех, заявявайки, че „общината продължава да бъде ковачница на кадри“. Механичният пренос на корпоративни практики в местната власт не просто генерира институционална нестабилност, но и категорично забавя изпълнението на градските политики, оставяйки София в състояние на перманентен управленски експеримент.

Източник: corruptionbg.eu