Представете си само, ако "Петрохан" се беше случил преди 25 години?
Преди време гледах един филм, който носеше интересното заглавие „Аз съм гняв“. От тогава си задавам въпроса кога човек може да се разгневи толкова много, че да каже за себе си „аз съм гняв“? Въпреки че живеем в хубаво време, в което много неща са разрешени и има толкова много възможности, въпреки това има и толкова много причини да се разгневим.
Колкото повече навлизам в подробностите покрай тая история с Петрохан и всички неща, които чета и колкото повече чета експертизата по случая, всички изводи, които са си направили експертите, цялата тази педофилска гнус, политическата протекция, безразличието на някои от основните или централни медии, поведението на някои журналисти, толкова повече ми идва да кажа: „първо, има нещо сбъркано и второ - аз съм гняв“!
Не знам, вие как се чувствате? Минава ли този случай Петрохан покрай вас? На фона на малоумните цени, алчните търговци и търговски вериги, 15-ти септември и красивите първолаци, ежедневните проблеми, с които се бори всеки един от нас… колко голямо впечатление ви прави случаят Петрохан? Разбира се, аз не мога да отговоря на този въпрос, всеки може да отговори сам за себе си.
Ужасяващото в случая е, че проблемът Петрохан сякаш е част от тъканта на нашето общество. Представете си само, ако подобна гнусотия се беше случила преди 25 години? Ами тогава това щеше да приключи за няколко дена. Виновните щяха да са в затвора. Покровителите им също. А кметът Терзиев отдавна щеше да е изнесен от гневни хора от кабинета на кметството барабар с бюрото и стола!
А сега? Сега се приема като нещо нормално от ежедневието. Ние сме загубили способността си за самозащита. Ние сме като някакъв болен организъм, който не може да се справи с вируса, който го атакува.
Затова трябва да се ядосаме. Защото гневът е като имунитет!
Още от категорията
.jpg)
.jpg)
.jpg)
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.