Президентът Румен Радев: Обща декларация на Б9 няма да има, всяка страна решава сама за помощта за Украйна

Позицията на срещата на върха на Б9 всяка държава сама да взима решения дали и как да оказва според възможностите си помощ за Украйна е в подкрепа на здравия разум. Тази позиция е и стъпка към преместване на фокуса от търсене на решения на тази война на бойното поле, което е свързано с много жертви и разрушения, безконтролна ескалация и растящ риск за глобалния мир, към търсене на решения чрез преговори, съобразно Устава на ООН.
България участва активно в подготвителния процес на тази среща на върха на Б9 в Рига, която включва страните членки на НАТО България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша, както и новите страни членки Швеция и Финландия. Първоначалното предложение за съвместно изявление задължаваше всяка страна да предоставя военна помощ на Украйна и бе променено по моя инициатива, така че всяка страна да решава сама по своя собствена преценка и според собствените си възможности дали и как да помага на Украйна – с военна, финансова или хуманитарна помощ. 
 

Срещата на върха на Б9 е изключително важна на фона на продължаващата кръвопролитна война на Русия срещу Украйна и с оглед на подготовката за срещата на върха на НАТО във Вашингтон през юли. Тази година срещата на върха на Б9 обаче е по-различна, тъй като за първи път няма общо изявление на всички участници, защото няма пълен консенсус по отношение на вижданията как да бъде постигнат изход от войната. Б9 обхваща девет страни от източния фланг на НАТО и е нормално да има различни виждания до каква степен те да бъдат ангажирани в подкрепата за Украйна и за военното решаване на този конфликт. 
 

Всички искаме час по-скоро международното право да възтържествува, Украйна да възстанови своята териториална цялост и Русия да прекрати военната агресия, но трябва да отчитаме реалностите, а те са, че Украйна сама няма нито материалните, нито финансовите, нито човешките ресурси да постигне тези цели.
Към прекратяването на войната има два пътя – единият е чрез мирни преговори, а другият е чрез осигуряването на допълнителни липсващи на Украйна материални, финансови и човешки ресурси от страните от НАТО. Затова всички трябва да си отговорим докъде можем да стигнем и как виждаме постигането на тази цел. Дали това ще стане с цената на включване на допълнителни материални, финансови и човешки ресурси на страните от НАТО? Съгласни ли сме да поемем по този път, който води абсолютно неизвестно накъде и с огромен риск за глобалната сигурност? 
България ще продължи да развива собствения си отбранителен капацитет и да допринася за укрепването на възпиращия и отбранителен потенциал на източния фланг на НАТО. Най-накрая българският парламент прие изготвената отдавна амбициозна програма за модернизация на Въоръжените сили и очаквам българската отбранителна индустрия да намери по-широко място в нея. Очаквам във Въоръжените сили да се внедряват много повече системи, които да допринасят за включването на силите и средствата в единно информационно пространство и за повишаване на оперативната съвместимост с нашите съюзници. Само с общи усилия можем да противостоим на всякакви предизвикателства и да гарантираме нашата обща сигурност.