РАВНОСМЕТКАТА ОТ СРЕДНАТА СКОРОСТ НЕ Е ПО-ДОБРА БЕЗОПАСНОСТ

Точно една година след въвеждането на контрола на средната скорост резултатите далеч не са обнадеждаващи, въпреки заявките на МВР и АПИ при въвеждането му. Според статистиката, която поисках и получих от министъра на вътрешните работи, за този едногодишен период от септември 2025 досега:

Установени са 78 759 нарушения на средната скорост и са издадени 78 457 санкционни документа на обща стойност 3 192 278 евро. Най-малко още 34 440 случая се намират в технически, идентификационен или обработвателен статус. 

За „преглед с грешки“ са цели 4 623 случая. От издадените от МВР фишове: връчени са едва 37 624 за година – под половината, или 48%; невръчени остават цели 40 833 фиша – 52%, за общо 1,66 млн. евро. Повечето издадени на чужди граждани; заплатени са само 27 212 глоби, или около 35% от всички издадени, на обща стойност 753 743 евро; несъбрани остават глоби за приблизително 2,44 млн. евро!

Точно една трета от фишовете – 26 413, са за чуждестранни автомобили, но МВР не предоставя информация колко от тях действително са връчени и платени. Явно приоритет са българските данъкоплатци и „събираемите“ глоби…

Най-масовите нарушения през тази една година, са с до 20 км/ч над разрешената средна скорост – 54 709 случая (70%). Нарушенията до 30 км/ч. са 18 338 фиша (23%). Установени са обаче и драстични превишения: Цели 1 142 фиша за превишение на средна скорост до 50 км/ч., както и средна скорост от 223 км/ч между Радиново и Цалапица, 222 км/ч в обратната посока и 219 км/ч между Ихтиман и Вакарел. Най-много нарушения са отчетени в участъците: Илиянци–Чепинци – 15 446 нарушения;  Цалапица–Радиново – 12 554 нарушения; Трилистник–Опълченец – 9 388 нарушения; Телиш–Долни Дъбник – 8 001 нарушения.

Няма и трайно намаляване на нарушенията във времето след старта на засичането на средна скорост  – напротив, през май, юли и август техният брой драстично нараства, въпреки санкциите. Но истинският въпрос е: доведе ли средната скорост до по-малко катастрофи?

Фрапатното е, че в три от общо 14 участъка със замерване на средна скорост – Царацово–Трилистник, Любимец–Момково и Илиянци–Чепинци – броят на ПТП дори се увеличава! В други три учсстъка – Момково–Свиленград, Харманли–Любимец и Одяланик–Тръстеник – няма намаление. Общо за всички 14 участъка ПТП намаляват от 506 на 426, или с около 15,8%. Но в 6 от 14 участъка няма подобрение или има влошаване на безопасността.  

Тези данни показват, че камерите за средна скорост са по-скоро „касичка“ за глоби от нарушения, но не гарантират пътна безопасност. Когато една трета от нарушенията са от чужди граждани, а повече от половината фишове не са връчени, когато значителна част от глобите не са събрани и когато в почти половината наблюдавани участъци няма спад на катастрофите, държавата не може да отчита системата като друго освен като средство за запълване на бюджета с още едно перо от глоби. Целта на пътния контрол обаче не бива да е повече фишове и повече пари от глоби, а по-малко нарушения, по-малко катастрофи и по-малко ранени и  жертви.

При слаб контрол върху чуждестранните нарушители, при липсата на ремонт на опасните и амортизирани участъци от републиканските пътища, при некачествено или липсващо обезопасяване на пътищата, е очакван изводът, че замерването на средната скорост подпомага не пътната безопасност, а само приходите във фиска. Изводът не е на МВР. Не чакайте от МВР да анализира ползите и вредите от санкционната си дейност и да стане ясно най-накрая, че безопасността по пътищата не се измерва с броя издадени фишове, а с броя предотвратени катастрофи.

Автор: Петър Петров