Основният фокус и пробив на безпрецедентната среща Си-Тръмп-Путин не е свързан нито с Украйна, нито със сфери на влияние, "нова Ялта" или изолиране на Европа. Става въпрос за стратегическия ядрен баланс и урегулирането на атомните арсенали.
Договорът "Нов СТАРТ" за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия (продължаващ и надграждащ подобните договори, началото на които е СТАРТ I между СССР и САЩ от 1991 година) изтече през февруари тази година и беше удължен само с 6 месеца до август, като оттогава не важи.
В последните месеци, за първи път от 35 години насам, големите ядрени сили нямат механизъм за ограничаване на арсеналите си и могат да рестартират надпреварата към Апокалипсиса.
Преди СТАРТ I общият брой на бойните глави е достигал над 60 000, като за три десетилетия и половина, с помощта на тези стратегически договори, общото количество е сведено до едва 10 600.
В края на миналия век Китай обаче разполага само със 150 ядрени бомби и не е бил част от договорките на собствениците на двата големи арсенала. Използвайки това, както и неимоверно нарасналата си оттогава индустриална мощ, Поднебесната империя вече е достигнала 620 бойни глави, като темпът на производство нараства и ако няма промяна, до 2-3 години може да достигне 1000, а в дългосрочен план да е способна и на паритет със САЩ и Русия.
САЩ много добре съзнават това и официалната им твърда позиция за подписване на нов договор е, че такъв няма да бъде подписван, освен ако и Китай не е част от преговорите и не се включи. В противен случай ще изпаднат в ситуация, в която Америка и Русия ще се ограничават взаимно, докато дадат шанс на Китай да "задмине" и двете ядрени сили, и то в състезание, в което и трите страни не искат да участват, защото победители от него няма.
Китай, естествено, до момента отказваше доброволно да се включи в самоограничаването си, позовавайки се на много по-големите арсенали на съперниците си.
Тук идва и ролята на днешната среща.
Не, тя не беше "новата Ялта".
В Ялта три страни победителки, окупирали огромни региони на три континента, решават как да не продължават с настъплението си вече една срещу друга, когато неизбежно се срещнат след броени месеци, след като армиите им са пробили всички фронтове и са на косъм да принудят враговете им да капитулират.
Вместо това имаме две от трите сили в невъзможни за спечелване военни конфликти с регионални сили, в който и Русия, и САЩ нямат никакви шансове да превземат или дори да се доближат до столиците съответно на Украйна и на Иран, и им предстои да мислят как да излизат от по-дълбокото и от по-плиткото блато, в което сами са влезли, както и трета сила, която дори не е във война.
Основният пробив и причината, поради която Тръмп реално беше там, е свързан с точка четвърта от "Декларацията за мир", с която тримата лидери излязоха, а именно:
"Тримата лидери потвърдиха, че в една ядрена война не може да има победители и че такава война никога не трябва да бъде отприщвана. Трите държави ще водят диалог относно намаляването на ядрените рискове и предотвратяването на разпространението на ядрени оръжия."
Тази скучна (и последна) точка е основната и истинска новина с глобално значение.
Преведена, тя означава три неща с огромна тежест:
1. Китай се съгласява на началото на тристранен диалог, чиято цел е да доведе до нов договор за контрол на ядрените оръжия, което е фундаментална промяна на позицията му и възможност за стопиране на ядрената надпревара.
2. Заставането и на трите сили срещу разпространението на ядрените оръжия подронва вече отслабената иранска позиция за разработка на собствени такива и усилва международния натиск в тази посока.
3. Категоричното отричане на възможността за използване на ядрено оръжие премахва основната "карта" на Кремъл в преговорите за Украйна.
След явната невъзможност за напредък на бойното поле, най-значимото плашило - включително цитирано от немалко български политици - беше ядреният шантаж на Москва и постоянните заплахи към Европа с черното куфарче. Е, стана ясно, че не само САЩ, но и Китай няма да го позволят и че това е дебела червена линия, потвърдена точно в този тристранен формат.
Срещата Си-Тръмп-Путин ще има своето голямо отражение върху глобалните процеси, но то със сигурност няма да е в посоката, в която ентусиазираните от "нова Ялта" смятат
Автор: Павел Начев
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.