Тази година на първия учебен ден в Австрия са записани повече мигрантчета от австрийчета. Това е в спокойна Австрия, където все още не са започнали да ги колят по улицата като овни.

Европа на изчезване. Къде сме ние?

Днес ще се спра на нещо очевидно, което колкото по-очевидно става толкова повече не се говори за него. Мълчи се и се чака да се случи. Защо нито едно обяснение, дори и най-ловкото, не може да покрие моралните, етичните и човешки изисквания към това, което ни готвят. На така наречената либерална демокрация и падна маската. Вече номерата с мулти, култи, педи, дупи и цуни не минават. Или поне не прехвърлят бариетата от коефициент на интелигентност около 80.  
Само да отбележа, че това с очивидното мълчание е тактика, която се насочва към сериозно неинтелигентни създания. Не се обиждайте, явно ни имат за такива. Само в нашите ръце е да докажем обратното.  
По същество.
Забелязахте ли как Брюксел реагира на победата на Алтернатива за Германия в централната немска провинция, която за да и вменят маловажност се назовава източна, въпреки че е централна.  Имала някакви си два и нещо милиона население, което е нищо. Те в Украйна измряха повече. Нали така? Но днес ще говоря за Саксония - Анхалт.
Ето какво се случи. Пропагандата ревна, че Алтернатива за Германия с почти тотално мнозинство няма да съставят правителство, че всички ще се отдръпнат от тях. И за да подчертаят отношението си предупредиха, че Брюксел може да замрази милиарди евро европейски средства за Саксония-Анхалт. Казано с други думи – не ни интересува, че сте спечелили. Махайте се, иначе ще ви направим бедни. Разбирате ли? Храна срещу власт. 
Тук, уважаеми, приключва демокрацията във всичките и форми. Независимо дали ще я наричате либерална, социална, дебативна или плуралистка това, което се заканва да направи Брюксел се нарича диктат и ултиматум. Диктатът е инструмент на диктатурите. А ултиматумите на войните. Така пред широко отворените ни очи Брюксел обяви война на част от Германия.
Само някакви си 36 години след падането на берлинската стена, в Европа се издигна друга такава. Ще я нарека великата Брюкселска стена. От едната страна са група бюрократи, а от другата - Европа. Но не Европа на тълпите, а Европа на европейците. За това след малко. 
Хората вече виждат тази стена. Те се осъзнават и вече не са дотам податливи на медийната пропаганда. Словосъчетания като крайно дясна партия, профашистка, дясно екстремистка, ксенофобска, евроскептична и каква ли още не, вече не пускат корен в съзнанието на европейците. Те не се плашат от това. Те, милите, вече страдат от всичко, което им се случва в реалния живот. Европееца, при това онзи удовлетворения, богатия европеец, разбира ситуацията в която вече живее с очите и по кожата си. Не през телевизора. Всъщност вече средна класа в Европа почти не остана. Средния бизнес е почти унищожен от едрия. Тези, които работят на заплата в големите корпорации и все още имат пари за малко повече от екзистенц минимумът си си въобразяват, че са средна класа и икономически гръбнак на тяхното общество. Това, разбира се, няма как да е вярно, защото илюзията за средното им класово положение прикрлючва в деня на внезапното им уволнение. Боже, представяте ли си. Едрият бизнес има лост да счупи гръбнака на средната класа за един ден. Да ви имам стабилното общество. 
Днес интелигентният западняк разбира, че е на път да бъде смачкан икономически. Налага му се да издържа някаква чужда война, в която дори и да спечели неговия отбор той, отново само ще загуби. 
Издържа орди от мигранти. Семейства с по над пет деца, които не работят… защото имат деца. И ако трябват още пари, правят… още деца.  Това е велик мигрантски модел. Това е съвършеният паразитизъм в обществото на двете класи – класата на донорите и класата на реципиентите. 
Между другото тази година на първия учебен ден в Австрия са записани повече мигрантчета от австрийчета. Това е в спокойна Австрия, където все още не са започнали да ги колят по улицата като овни. Колко ще е спокойна, мислите? 
Но… Чудили ли сте се на кого е необходимо това? Превеждам – на кого е необходимо да няма Европа? Европа да стане една дива територия.
Контролът ще дойде не от армия и правителства, а от парите. Запомнете, че правителствата могат да се сменят от избори, но парите не менят притежателите си след спонтанни социални действия. Парите днес са недосегаеми. Невидими. Дори и обществото да се разбонтува и да поиска да прибера парите от световния едър капитал няма да има какво да вземе. Затова е дивият щурм за цифровото евро. Защото цифровите пари са всичко и нищо, а когато някой друг контролира парите ти, те престават да бъдат твои.
Когато държавите загубят суверенитета си под натиска на дългови кризи и миграционен хаос, а гражданите бъдат лишени от правото да притежават физически средства за оцеляване, концепцията за демокрация ще се превърне в употребяван спукан балон. Балон казвам, за да не звуча грубо. Цифровото евро не е просто технологична иновация, или удобство за разплащане; то е оръжие за безпрекословно подчинение. Тогава разни девиации като Алтернатива за Германия ще бъдат разкарвани от хоризонта с натискаето на едно копче. Независимо колко души и колко процента я поддържат. Достатъчно е софтуерният алгоритъм на централната банка да ограничи достъпа до дигиталния ти портфейл – да спре възможността ти да купуваш гориво, да пътуваш извън определен радиус, или да пазаруваш храна, различна от одобрената. 
Тук ще отворя скоба – Вие разбирате ли, че вече живеем във времето на одобрената храна. Знаете ли, че се правят всевъзможни опити да се забранят семената за посев. Трябва да останат само генно обработените такива, които всяка година да се купуват наново и наново. Това значи, че ако имате един чувал зърно няма да можете да засеете една нива и догодина да имате петдесет чувала зърно. Това всъщност е идеята на цялата ни цивилизация, която е на път да рухне. Затварям скобата.
Парите, които си изработил с честен труд, в един миг се превръщат в софтуерни точки с краен срок на годност и наложени лимити за харчене. Смятайте за какви глупости ще бъдете пирнудени да си давате парите изправени пред идята, че след ден или месец ще ги загубите безвъзвратно. 
Днес Европа е изправена пред своя най-голям исторически парадокс. Континентът, който роди идеята за индивидуалната свобода, Просвещението и човешкото достойнство, днес доброволно се отказва от тях в името на фалшива сигурност и изкуствено поддържана илюзия за мир. Всъщност не Европа е виновна, а малката инсталирана върхушка от брюкселски бюрократи, които нито са избирани от европейците, нито някой им е делегирал правата за безумствата им. 
И нека се върна в началото и примера с Алтернатива за Германия. Тази върхушка от бюрократи вече е готова да се бори за надмощието си и да принуждава цели държави да им се покоряват, като въртят в устите си разни словосъчетавия като демокрация, свобода и други вече напълно лишени от смисъл словосъчетания. Оставете Саксония - Анхалт. Спомнете си какво стана с президентските избори в Румъния.
Процесът обаче не е необратим. В момента, в който критична маса от хора осъзнае, че залогът не е просто поредната политическа криза, а физическото и духовно оцеляване на техните деца, плановете на технократите започват да се пропукват. Битката за бъдещето на Европа няма да се води по бойните полета на чужди войни, а в съзнанието на всеки отделен европеец, който трябва да направи своя фундаментален избор: дали да приеме ролята на контролиран субект в дигиталния затвор, или да се събуди и да защити правото си на свободен и достоен живот върху земята на предците си. Ще се играе мач, на който съдията вече е купен. А служебните коментатори са на котлова храна.
Аз съм Емил Йотовски и ако всичко гореказано ви е вече познато, вероятно сте прави. Но разликата между познато и осъзнато е огромна.  

Свързани материали: Никога в нито една будеща доверие голяма медия няма да чуете и дума от това, което ви наговорих...