Това е цената, която Европа охотно плаща, за да контролира миграционните потоци
В неделя в Тунис се проведоха президентски избори. Сигурно не сте чули нищо по мейнстрийм телевизиите. Фарсът завърши съвсем очквано - Каис Сайед "спечели" с 91% от гласовете. Убедителна победа, достойна за най-добрите авторитарни режими. Но кой е истинският победител в тази демократична пантомима? Със сигурност не и тунизийците, които масово не отидоха до урните с нищожната избирателна активност от 28%.
Но истинският срам е смущаващото мълчание на Европейския съюз, твърде зает да възхвалява Сайед като бастион срещу имиграцията, за да се тревожи за подробности като демокрацията. Това е цената, която Европа охотно плаща, за да контролира миграционните потоци - легитимира автократ, който систематично е демонтирал демократичните институции на Тунис, за които ЕС иначе е много разтревожен, ако става дума за Русия, Китай и Беларус, например. Този път гневни декларации няма, няма шумно възмущение за неспазването на правата на човека, за опонентите пратени в затвора, за артестуваните журналисти, няма доклади от американски НПО-та,... С Тунис има далавера и ЕС си трае. Съвсем по евроатлантически. Тунис на Сайед е поредното доказателство за западното лицемерие. Това е Европейският съюз.
Между другото, Сайед взе цялата власт през 2021 г., разпусна парламента и започна да управлява с укази, за да бори корупцията.
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.