"Вече е Трета световна война“, казват експерти

"Вече е Трета световна война“, казват експерти.

Картата на експертите по сигурност и историците (от Пол Поаст от Чикагския университет до Гидиън Рахман от Financial Times, както и анализаторите от Atlantic Council) все повече се обединява около един извод: припокриването между войната в Европа и тази в Близкия изток съдържа всички елементи на Трета световна война.

Те посочват и политическите отговорности на ръководствата на САЩ и Израел като основни фактори за задействането на ескалацията.

Общата точка между данните на Atlantic Council и анализите на Поаст, Рахман и Фъргюсън е тревожна: конфликтите вече не се развиват по отделни линии.
Джефри Сакс, икономист от Колумбийския университет, заявява, че вече се намираме в началните етапи на трети глобален конфликт, подхранван от „упоритото търсене на хегемония“ от страна на Вашингтон и постепенното разпадане на многополюсния световен ред.

Според Пол Поаст една война се определя като „световна“, когато изпълнява две условия: два големи едновременни конфликта на различни континенти и участие на великите сили в тях. Той прави сравнение със Седемгодишната война от XVIII век – държави, които воюват на множество фронтове чрез свързани посредници.

Според тези анализи събитията всеки ден показват колко близо може да бъде преминаването на дипломатическата граница.
Атаката срещу иранския кораб „Анна“ в Каспийско море – важен маршрут за обмена между Техеран и Москва – е довела ситуацията близо до пряка ескалация.

Според The New York Times Иран е бил готов да изстреля балистична ракета срещу украинско пристанище в Черно море. Само спешни дипломатически контакти между иранския министър Арагчи, украинския му колега Сибиха и ЕС са предотвратили ответен удар, след като Киев е определил атаката като „непреднамерена“. Случаят показва колко тънка е границата между непряк конфликт и открита война.

Пред Axios Володимир Зеленски заявява, че Украйна е изчерпала ракетите-прехващачи „Patriot“ за защита на електрическата мрежа. Според публикацията причината е, че войната с Иран е изчерпала американските запаси, което е принудило Вашингтон да насочи боеприпаси към Персийския залив и да остави Киев да търси собствени решения преди зимата.

Украински специални части действат в Персийския залив за неутрализиране на ирански дронове „Shahed“, използвани срещу американски обекти, докато Русия подготвя инфраструктура за приемане на 30 000 севернокорейски войници на фронта и обсъжда нова мобилизация от 500 000 души.

Междувременно Иран се очаква да получи от Китай между 300 и 400 преносими противовъздушни системи (QW-12 и FN-16), за да компенсира слабостите в отбраната си след американските удари. Според текста Китайската академия на науките е публикувала изследване, базирано на европейски спътници Sentinel-2, което анализира щети по американски бази в Кувейт, ОАЕ и Бахрейн.

Изводът на анализа е, че глобалните конфликти вече са свързани чрез военни, индустриални и технологични зависимости.

Когато Иран обмисля директен ракетен удар срещу Украйна заради атака в Каспийско море, когато украинската противовъздушна отбрана отслабва заради недостиг на прехващачи, и когато стотици анализатори предупреждават за риск от по-голям сблъсък до 2035 г., границата между „регионални войни“ и глобален конфликт става все по-размита.

Колко дълго дипломацията ще успява да предотвратява превръщането на тези свързани конфликти в общ пожар, който може да принуди Европа отново да преживее бежански вълни?

Това е горчива ирония на историята. Европа, която през последните десетилетия наблюдаваше огромни миграционни потоци, породени от войни и бедност, рискува да повтори собствените си грешки.

В стремежа си към ескалация и превъоръжаване европейските елити забравят един основен урок: сигурността не се изгражда само чрез участие във военни блокове, а и чрез дипломация, баланс и способност за посредничество.

Държавите, които днес се считат за по-стабилни и защитени от ответни удари, често са тези, които са запазили неутралитет или са избрали по-сдържана външна политика.

Продължаването на следването на чужди военни стратегии може да доведе до тежки икономически, социални и човешки последици.

Ако икономическият срив, задължителната мобилизация и изтощението на обществата станат реалност, може да настъпи исторически обрат – Европа, която досега приемаше бежанци, да се превърне в място, от което хората търсят спасение.

Възможно е тогава други региони, които са запазили дистанция от военните конфликти, да изглеждат като по-сигурна алтернатива.

Южна Америка, която още с Договора от Тлателолко от 1967 г. избра да бъде зона без ядрени оръжия, напомня един забравен урок: истинската сигурност на едно общество не се измерва само с размера на арсеналите, а със способността да избягва логиката на унищожението.

Автор: Ники Костадинова

C. Dias 

Източници, посочени в текста:

1. Reuters

2. The New York Times

3. Axios

4. BBC News Brasil

5. Financial Times

6. Atlantic Council