За позицията на България в Европа, Черно море, войната, руския газ и личния живот – Илияна Йотова в студиото на Карбовски

В България има ли войнолюбци?
Определено има.

Нашите войнолюбци имат ли с какво да воюват? Има ли с какво да „ударим“?
- Не, разбира се. Освен това НАТО не е нападателен съюз, а отбранителен съюз. Стигаме до голямата тема – какво имаме, за да се отбраняваме.

Какво дадохме на Украйна?
- Това споразумение, което подписа тайно г-н Гюров… той дума не каза. Беше предишната вечер, за да говорим за изборите, за подготовката, за организацията, а на другия ден от медиите научих, че с влак е отишла една голяма българска делегация начело с министър-председателя в Украйна. Много дълго време се чудех какво точно споразумение са занесли за подписване. Изобщо не ми хрумна, че може да става дума за документ отпреди две години, който на всичкото отгоре е неверен и остарял.

Вие не му ли направихте забележка?
- Първото, което им казах беше: „Моля ви, изпратете ми текста, за да знам какво сте подписали“. Ние в началото наистина не разбрахме какво е това, какъв е този документ. И тогава една от неговите сътруднички, на връщане във влака, тъй като те го нямаха, ми го снима с телефона си и ми го изпрати на Viber. Това е официалната комуникация. Не съм го разказвала това, защото това е срам за държавата. Представяте ли си как изглеждаме на този фон – чужди посолства, разговори между институции, въобще за какво говорим... След това проучих защо това споразумение е стояло в прашна папка две години. Имало е опит да бъде вкарано в Народното събрание и не е било допуснато там, защото са преценили, че документът не е добър. След това г-н Главчев отказва да го подпише заедно с украинската страна. Този документ си има история.

Гюров казва, че това нищо не значи, едва ли не поемаме лист хартия без ангажимент.
- Как ли изглежда това, ако тези думи ги слуша г-н Зеленски? И второ – това не е така. Споразумението не е тайна, то е публикувано на страницата на Министерския съвет по наше изрично настояване. Нека да припомня, че освен мен през този период имаше действащо Народно събрание. Ако толкова голямо беше желанието, нека влезе в Народното събрание, нека се гласува и тогава идете и го подпишете. Тогава ще бъде достояние на всички българи, а не по този таен начин. Вътре в споразумението има неща, свързани с реакторите за „Белене“. Има финансов ангажимент, който трябваше да бъде платен – няколко десетки милиона, в условията на удължен бюджет. Има обещание за участие в Коалицията на желаещите. Нека зрителите, ако имат интерес, да го прочетат. Споразумение, което обвързва държавата ни за 10 години напред. Подписано от министър-председател 20 дни преди избори.

Можехте ли да не изберете Гюров за служебен премиер?
- Аз си поемам отговорността за това, моят избор падна върху него. За този период от време, за тези три месеца, нито за секунда не ми е хрумвало, че точно г-н Гюров ще отиде да подпише тайно споразумение в Украйна.

Искам да задам личен въпрос, но в дебата увисна една история, която може би формира човеците, хората и политиците – Вашият баща е убит по особено жесток начин през 2003 г. във влака София–Драгоман. През 2004 г. убиецът му е осъден на 16 години затвор за умишлено убийство. Няма да разказвам историята. Но се оказва, че Вие трябва да го помилвате – убиецът на баща Ви Ви моли за помилване. Човекът е бил много възрастен, а това става бавно и предполагам, че не го е дочакал. Но как бихте постъпили сега?
- Както и тогава. Помилването е една много дълга процедура. Изчитат се стотици страници, защото той не е дошъл с една молба, с един лист хартия, както всички си го представят. Това означава още веднъж да прочетеш всичко по делото, всички свидетелски показания – бяха над 100. След това – документите от болницата, от „Пирогов“, след това как е вървяло цялото дело, заключенията от мястото, на което е изтърпявал наказанието, и как се е държал. А там не беше лесно, защото имаше много заплахи към майка ми. След това трябва да вземеш решението, а аз знаех какво ме чакаше... Това е единственият случай, при който отидох при президента Радев. Казах: „Моля те, не мога още веднъж да премина по този път. Има комисия, разгледайте го и вземи решение абсолютно безпристрастно. Не се съобразявай с това, че става дума за убиеца на баща ми, а по-скоро с това, че той вече беше много болен и много възрастен.“ Той го направи и аз му благодаря.

Личният Ви живот как влияе на решението Ви да станете президент? Съпругът Ви как е?
Фактчекът не забеляза една лъжа – че е прекарал втори инсулт и е на командно дишане. За съжаление, той го прочете, преди да го прочета аз. Но те не се посвениха да направят и това. За всички зрители искам да кажа, че проф. Андрей Йотов е жив и здрав и продължава да работи и да лекува хората.

ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ, МОЖЕ ДА ГЛЕДАТЕ ТУК: