Защо Макрон, Мерц и Стармър - лидери на големи и богати държави имат по-висок рейтинг в Украйна, отколкото в собствените си страни?

Защо политици като френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Фридрих Мерц и който е сега премиер на Великобритания, сигурно пак за кратко като Стармър, защо тези лидери на големи и богати държави имат по-висок рейтинг в Украйна, отколкото в собствените си страни?
Разбира се, най-екстремният пример вероятно са семейство Клинтънови - боготворени в Косово и нека да го кажем по-меко - не особено одобрявани от поне половината население в родината си САЩ.
Но хайде, съгласяваме се, че това представлява доста специфичен, дори екзотичен пример на спорни западни лидери с огромна популярност из малки и далечни земи.
Но се замислих за тази динамика като гледах как по време на едно скорошно посещение на Мерц из Германия, той отново бе свирепо освиран от местните. 
Международната преса създава фалшив образ на тези лидери и често прибягва до обвинения срещу европейските населения, които видите ли, не заслужавали подобни прекрасни политици да ги водят.
Въпросът е – къде ги водят?
Да очакваме ли скоро Големият алгоритъм, гигантският ЕйАй да замени такива премиери, президенти, комисари и канцлери с роботи. 
Или те вече са такива. Не в буквалния или конспиративния смисъл, но като масово инсталиран политически софтуер и пълна невъзможност за индивидуална автономия в рамките на по-големия полит-организъм.
Координираната реакция след намерените дронове в Лайпциг също вдъхнови подобни мисли. Преди това – не-реакцията след вризвения Северен поток.
Има нещо особено синтетично и неубедително в толкова много от модерните правилни и праведни политици. 
Тези, които получават богато и луксозно отразяване в правилните и праведни медии. Това все повече ще се отнася и за България, вече така извънредно интегрирана в тази система. 
Слушаш ги как говорят за хибридните атаки, за авторитарните режими, за системниата ксенофобия на белия мъж и за зелената сделка, за менструиращите хора, половата флуидност и въглеродната неутралност.
Слушаш ги, гледаш ги, а в съзнанието ти се настанява някакъв лепкав, лабораторен послевкус.
Либералните лидери на новото западно съгласие те халосват с „естетиката на клонинга“ и ти припомнят онзи термин от роботиката - „Зловещата долина“. 
Зловещата долина описва онова тревожно усещане на спад („долина“) в дружелюбността и появата на неприязън, отвращение и дори страх, при вида на силно, но не напълно човекоподобен обект - най-вече хуманоиден робот. 
За пръв път терминът е въведен от японския професор по роботика Масахиро Мори през 70-те години на миналия век.
Та, доста от повтарящите едно и също с идентична гримаса на нахална усмивка политици предизвикват асоциации със „зловещата долина“, в която хуманоидните роботи изглеждат почти като нас. 
Почти.
Футуристичните и дистопични елементи се засилват, когато кризисни ситуации свалят маската на престорена любезност от лицата на либералните лидери 
и отдолу виждаме механичната и безизразна бруталност на техния дълбоко тоталитарен дизайн.
Това се случи с един клип преди години, от разгара на пандемията, който сякаш бе погребан под хаоса на онази всеобхватна лудост и чак по-късно изплува отново, за да прокара тръпки по гръбнака на милиони хора, живеещи с мисълта, че обитават развити и прозрачни представителни демокрации.
Видеото показва бившата министър-председателка на Нова Зеландия Джасинда Ардерн – един от най-агресивно рекламираните от корпоративните медии държавници на нашето време. Преди да прекали и да стане пасив, вместо актив.
По това време тя бе получила от машината за производство на прогресистки консенсус ореола на млад световен лидер и пример за подражание из целия Запад.
Новозеладнската стратегия за „нулев Ковид“ беше цитирана като рецепта за успех в кризата от такива навигатори на световната здравна политика като Бил Гейтс,
а смазването на свободата и гражданските права от нейното правителство бяха игнорирани от индустриалния информационен комплекс.
Но когато стана ясно, че, здравната система тогава е била в неотразен от мейнстрийм медиите хаос, управленското наследство на Джасинда трябваше да търпи драматична преоценка. 
И точно сега си припомняме едни нейни така показателни за подобна политическа порода реплики:
„Ние ще продължаваме да бъдем вашият единствен източник на истина. Ако не сте го чули от нас – значи не е истина!“
Факт-чек фетишистите се опитаха да тушират злокобния ефект от масовото споделяне на на практика диктаторското видео на Джасинда с кухи фрази за контекст и ковид криза.
... ала за всеки запазил разсъдъка си тези медийни усилия са грозни, но напразни.
Наглостта на един политик да издигне властта до позицията на абсолютна истина е невероятно неприятна картинка… която в никакъв случай не е изобретение на лабораторните либерални лидери в днешния Запад.
Просто тяхната претенция и картина за света драматиччно отричаше, че ще стигнат дотам и даваше приравняването на власт и истина като пример за опасни диктатури. 
Няма контекст и криза, които да оправдаят правителството на цивилизована държава да провъзгласи себе си за последната инстанция на „истината“. 
Реплики като тези на Джасинда Ардерн сме свикнали да очакваме от деспотични авторитарни режими, в които на централния площад на столицата, кръстена на пожизнения президент има и негова 50-метрова златна статуя. 
Но не и от световната суперзвезда на западния либерализъм. Бившата. Трябва да признаем, че системата действа умело като трябва да смени провален проект. 
Стармър наскоро във Великобритания и разбира се – партийната парти-гърла Сана Марин, която трябваше да подаде оставка като най-младата премиерка на Финландия. 
Всъщност, стъпила на върха на властта на 34 години тя беше и най-младия премиер в света.
И човек се замисля – кое е по-зле – авторитарен лидер да се задържи 34 години на власт и да доминира системата или системата да инсталира 34-годишно парти момиче на най-високия държавен пост. 
А може би има златна среда между тези крайности? Световната нестабилност обаче засилва крайностите. 
А иначе идеята е, че правителството в представителни демокрации следва да служи на гражданите, да администрира, да пази границите и сигурността на хората, които го издържат със своите данъци. 
Не да им диктува дизайн за реалност и истина, да ги поставя в положението на собственост на държавата.
Сравнително солидни нива на геополитическа хармония и икономически просперитет биха могли да притъпят усещането за „зловещата долина“ и да отдалечат диктаторските монолози от дневния ред на либералния интернационал.
Маската можеше да си стои някак нелепо, но да прикрива апетита за отхапване от национален суверенитет и индивидуална свобода. 
Но ситуацията е радикално различна и провокира изхлузването на фасадата, и изплюването на камъчето за „единствения източник на истина“.
Най-лошото е, че лабораторни лидери като Джасинда, Сана, Кая, Фридрих, Киър и останалите вероятно наистина вярват в своето превъзходство.
В своето призвание да преобразят света. 
Арден бе пореден продукт на програмата на Клаус Шваб за „млади глобални лидери“. 
Но ето колко е хлъзгава системата – дори Шваб беше махнат и заменен след тривиален, но очакван МиТуу скандал. Толкова в духа на времето.
Сега други хора доминират швабовата неправителствена и лобистка организация „Световен икономически форум“. 
Самият Клаус изглеждаше и говореше като злодей във филм за Джеймс Бонд.
Знаем и как от „Световния икономически форум“, освен лидери като Джасинда, лансираха други чудесни неща като „бъдеще, в което никой не притежава нищо и е щастлив“, и ядене на насекоми. 
От организацията бяха написали още колко прекрасно изглеждат празните градове по време на локдаун и се бяха обявили против „разточителното“ ползване на лични автомобили.
Бъдещето, което дизайнерите на лабораторни лидери планират за средната класа на Западната цивилизация наистина е „зловеща долина“. 
Противопоставянето на тази „единствена тяхна истина“ е наложително.