Завиждам за Оскарите
Моето завистливо сърце се пържи в либерална жлъч. Завиждам за Оскарите.
Не само завиждам – сън не ме лови. Всяка минута мисля как догодина да ударя и аз една статуетка. Малка златна плешива статуетка само за мен. Но не да се боря за нея, а направо да ми я дадат.
Ще създам филм, в който ще се разказва отново за Навални. (Друг по-такъв не се сещам.) Само че ще обогатя сюжета с това, че е гей и е направил постъпка да си смени… расата. Боядисал се е с блажна боя. Разбира се рашките му забраняват да цапа и го карат да се къпе, което напълно нарушава правата му. В свободното си време тайно се боядисва с еко сажди и държи да се обръщат към него с "афроруснак".
Също така има приятел гей, който е самотен, и за да не е самотен – сещате се. Докато… сещате се… ще има реминисценции от неговото детство, в което има неосъществена любов с Грета Тумберг. Не защото тя е дете. Напротив, това е хубаво. А защото тя е отдадена на пингвините.
Навални страда и е решен като отмъщение да се отдаде на тюлените. После размисля и се отдава на политиката.
Също така ще подчертая няколко момента от живота му, в които успява да се пребори за тоалетна за трети пол в мъжкия затвор.
Узаконява пикаенето клекнал, обогатява менюто в столовата с лицензиран протеин от малък мрачник. Както и реализира любовната театралната постановка „Десетте Ромео без Жулиета“. Накрая никой не пие отрова, но пият аналгин, заради непрофесионално преиграване по време на любовните сцени.
На финала за по-голям драматизъм Навални умира, но преди да умре учредява фондация, която да се грижи за приходите му, както и за правата на медузите в черноморския басейн. Тялото му е откраднато от безпилотен дрон и отнесено в неизвестна западна посока.
След като умира се съживява в Америка и започва да чете лекции във водещи университети. Присъжда му се нобелова награда за мир и литература.
А аз получавам Оскар в категорията… „ Жесток политкоректен мазняр с елементи на неприкрита дебилност“
Нещо против?
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.