Американски пилот оцеля 50 часа потрошен в Иран, катапултирал без парашут от ударен изтребител

Браво падал свободно към земята със скорост, изчислена между 110 и 160 км/ч
Крил се от иранците в планината, докато го спасят
Американски полковник от Военновъздушните сили, който е бил свален над Иран и е останал зад вражеските линии в продължение на два дни, разказа за преживяното - включително за „ужасяващия" момент, в който разбрал, че парашутът му е повреден.

Офицерът по оръжейните системи, за когото е известно единствено кодовото му име „Дюд 44 Браво", е летял на задната седалка на изтребител F-15E Strike Eagle на 2 април, когато самолетът е бил свален над отдалечен район на Иран.

Днес той определя спасението си и борбата за оцеляване като „чудо", след като е получил счупвания на гръбначния стълб, ръката и рамото, както и навяхване на глезена, пише "Дейли мейл".

Задачата на Браво онази нощ била да участва в удар срещу промишлени обекти, свързани с иранската програма за производство на дронове и ракети. Това разказа командващият Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър в предаването „60 Minutes" в неделя вечерта.

Докато той и пилотът на самолета, известен единствено като „Алфа", прелитали южно от град Исфахан, ракета, изстреляна от преносим комплекс, поразила самолета. Браво сравнява удара с усещането „сякаш те е блъснал товарен влак".

Първоначално двамата военнослужещи направили всичко възможно, за да спасят изтребителя. Скоро обаче станало ясно, че самолетът не може да бъде спасен и те били принудени да катапултират.

Алфа успял да се приземи безопасно, но след като Браво напуснал самолета, той разбрал, че парашутът му е бил повреден при атаката.

„В един момент погледнах нагоре и видях, че няма парашут. Това беше най-ужасяващото нещо, което някога съм преживявал", разказва военнослужещият, като едва сдържа емоциите си.

„Тогава спрях за момент и се помолих: „Господи, нека бъде Твоята воля. Но аз ще премина през това."

След това Браво падал свободно към земята със скорост, изчислена между 110 и 160 км/ч.

„Вярвам, че това е свидетелство за Божията грижа в живота ми – че ме преведе през този момент по начин, който не предотврати нараняванията, но предотврати катастрофални травми, които биха повлияли на способността ми да оцелея", казва той.

„Имах наранявания, но всички ние се обучаваме да се адаптираме и да преодоляваме нещата, с които се сблъскваме", обяснява той. „Отдалечих се възможно най-бързо от мястото, където се приземих, въпреки травмите."

Когато слънцето изгряло, Браво успял да различи част от заобикалящата го местност. Оказало се, че се намира в долина със стръмни скали от двете страни.

Тогава разбрал, че най-сигурното място за него е по-високо, откъдето можел да наблюдава иранските сили, идващи от долината.

И така, въпреки счупените си кости, Браво започнал да се изкачва по планински хребет, достигащ около 2100 метра надморска височина, като си повтарял: „Никога не позволявай липсата на мотивация да те озове по иранската телевизия."

Междувременно в Съединените щати министърът на отбраната Пийт Хегсет бил събуден посред нощ, когато помощниците му съобщили за катастрофата.

Първата му реакция била да попита дали екипажът е добре и дали Иран знае какво се е случило.

„Независимо дали са живи или не, ние ще ги измъкнем", обещал Хегсет.

Скоро обаче в иранските медии били публикувани доказателства за останките от самолета, а в интернет се появили видеоклипове на въоръжени групи, които издирват екипажа на F-15E.

Някои от тях се приближили на само няколкостотин метра от мястото, където Браво се укривал, разказват американски военни източници пред „60 Minutes".

„Имаше ясно намерение от страна на иранските сухопътни сили да открият тези двама мъже", казва генерал Дан Кейн, председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ.

По време на „надпреварата с времето" американските военни следели отблизо движението на иранските сили в района. Шест часа по-късно американски части успели да спасят Алфа при рискована операция през деня, докато американските хеликоптери били подложени на огън.

„Имаше престрелка през целия път - от влизането до излизането", разказва Хегсет. „Но те върнаха Алфа."

Браво обаче не бил открит и американските сили се изтеглили от района.

Когато паднала нощта на първия ден в Иран, Браво успял да изпрати съобщение до САЩ.

„Когато стигнах до момента, в който можех да осмисля и да прегледам всичко, през което бях преминал, изпратих „Бог е добър" - като признание за всичко, през което Той ме беше превел", разказва военнослужещият.

Той съобщил на американските военни и че е ранен, но продължава да се движи.

Спасителна група почти веднага била подготвена да бъде изпратена след получаването на съобщението, но операцията „просто не се получи", казва Хегсет.

„Това беше наистина трудно решение", признава той. „Никога няма да забравя как бях в ситуационната зала и казах: „Добре, предполагам, че ще действаме по план „24", което означава: „Браво ще остане там още практически 24 часа."

За щастие, военнослужещият успял да оцелее почти без храна и вода, изложен на вятъра и студа във високопланинската пустиня.

Междувременно ЦРУ започнало многостранна операция за заблуда, чиято цел била да обърка иранските сили, издирващи Браво, докато американските агенти използвали секретни технологии, за да установят точното му местоположение.

Когато американските сили били готови за нова рискована спасителна операция, американски бомбардировачи и дронове нанесли удари по сили на иранската Революционна гвардия в близост до мястото, където се укривал Браво.

След като районът бил обезопасен, САЩ изпратили над 90 военнослужещи на терен - първото официално американско военно присъствие на иранска земя от 46 години насам.

Няколкостотин други военнослужещи участвали от въздуха, а още няколко хиляди били ангажирани с логистична и друга подкрепа. Генерал Кейн заяви, че САЩ са били готови да изпратят дори още по-големи сили, за да спасят Браво.

Спасителните екипи пристигнали с два големи самолета, които кацнали на импровизирана пустинна писта. Междувременно хеликоптери „Little Bird" достигнали до Браво на планинския хребет, на няколко километра оттам.

Когато Браво видял спасителите да се приближават, той описал момента като „един от най-великите в живота ми".

Но опасността все още не била отминала. Шаситата на спасителните самолети заседнали в пустинния пясък и машините не могли да излетят. Така над 90 военнослужещи, които адмирал Купър определя като едни от „най-елитните" на американската армия, останали блокирани, докато на помощ не пристигнало секретно подразделение на Военновъздушните сили.

То унищожило двата блокирани самолета, всеки от които струвал около 100 милиона долара, както и хеликоптерите „Little Bird", за да не допусне секретните технологии да попаднат в ръцете на Иран.

Накрая, около 50 часа след като бил свален, Браво вече бил в безопасност.

Когато напуснал Иран, военнослужещият се погрижил първо да се обади на съпругата си.

„Бях изключително горд с нея и благодарен за силата, която показа", разказва той.

Днес Браво иска американската общественост да разбере, че спасителната операция не е била само заради това, което той самият е преживял.

„Това е история за екипната работа, подготовката, вярата, решенията и лидерството – да направиш нещо, което ще остане в историята като пример за това на какво е готова Америка, за да спази обещанието си и да не остави никого зад себе си."