Борис Велчев: Помилването не е освобождаване от наказание на невинен, а здравето е в основата на държавната милост

След 3093-ма помилвани от 1992 г. насам и полемиката около казуса "Огнян Атанасов", бившият шеф на Конституционния съд и бивш главен прокурор Борис Велчев, предлага да се чуят всички кандидати за вицепрезидент - какви стандарти биха прилагали, когато упражняват това особено, според него "малко архаично правомощие на държавния глава".

3093-ма са помилвани от президентската институция в България от 1992 г. насам при петима държавни глави. Комисията е към президента, но от години работата е поверена на неговия вицепрезидент. При Желю Желев и Блага Димитрова са помилвани 1500 души, при Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев - 1008.

По времето на Георги Първанов и Ангел Марин, които имаха два мандата, броят им е 529.

Двойката Росен Плевнелиев и Маргарита Петкова, които получиха само един президентски мандат, е помилвала - 28. Толкова са и сега през 9-те години на Радев и Йотова за двата пълни мандата.

В сайта на президентството могат да бъдат открити само регистрите от последните трима президенти. Цифрите за времето на Желев и Стоянов "24 часа" цитира от данни на бившия директор на дирекция "Изтърпяване на наказания" Петър Василев, които той дава пред БНР през 2012 г.

Регистърът на помилваните лица е анонимен. Имената само на двама от него, станаха публични. Иначе никой няма право, дори президентската институция, да ги обявява заради изискванията на Закона за защита на личните данни.

Преди повече от година историята на осъдената за подкуп кметица на столичния квартал "Младост" Десислава Иванчева стигна до Илияна Йотова чрез неправителствени организации и личната молба за свобода на затворничката от Сливен, която бе и родила своето първо дете. През 2018 г., при управлението на ГЕРБ и с вътрешен министър Валентин Радев, издигната като независим кандидат, но подкрепена от партията "Нормална държава" на Георги Кадиев, кметицата бе публично арестувана в автомобил пред спортното министерство с белязани пари. Тя бе осъдена на 6 г. затвор за подкуп, даден от строителен предприемач.

Иванчева е под №28 от тези 28 българи, които за 9 години Йотова като вицепрезидент е помилвала. Датата е 28 юли 2025 г. , а вицепрезидентът бе внимателно наблюдаван как ще постъпи в този казус.

Вторият, чието име от списъка на 28-те помилвани, бе разсекретено, е това на Огнян Атанасов. Роденият в петричкото село Тополница не би трябвало днес да е жив според категоричната позиция през 2022 г. на 7-те лекари, дали предписание осъденият за наркотрафик да излезе от затвора, защото има прогресиращи онкологични заболявания, напреднал паркинсон и сериозни неврологични увреждания след инсулти.

Две години преди помилването от вицепрезидента, която му опрощава 2/3 от 15-годишната присъда, Огнян Атанасов вече е бил освободен от затвора по същите здравословни причини. През миналата година той отново е заловен с наркотици и в момента все още разследването не е приключило.

Казусът "Огнян Атанасов" се превърна в предизборна тема у нас.

"24 часа" потърси за коментар професора по наказателно право проф. Борис Велчев. Бившият председател на Конституционният съд и главен прокурор е автор на докторска дисертация за правото на помилване. Преди време бе публикувана и монография на доц. Ива Пушкарова по тази тема. Разви се конституционно и правната теория по темата за помилването.

Ето как проф. Велчев обясни своето разбиране за съдържанието на това особено, според него "малко архаично правомощие на държавния глава, традиционно възлагано на вицепрезидента":

Не познавам конкретния случай с Огнян Атанасов извън онова, което съм чел в медиите и няма да коментирам него, а по принцип помилването според Конституцията и законите.

Първото, което прави впечатление, че това право изглежда някак укоримо. Вицепрезидентите винаги помилват лица, признати от съда за виновни. Помилването не е някакво възстановяване на справедливостта чрез освобождаване от наказание на едно невинно лице. То винаги се отнася до лице, чиято вина окончателно е установена от съда. В нашето и без това силно подозрително към институциите общество, това често пъти поражда съмнения.

Тази укоримост на помилването обаче е само привидна. Правото на вицепрезидента да помилва не е нито произволно, нито неограничено. То трябва да бъде упражнявано тогава , което има по-важни причини от това, да бъде изтърпяно докрай наложеното от съда наказание. Тези причини могат да бъдат различни – нека си припомним как президентът Първанов помилва нашите медицински сестри, осъдени в Либия.

Разбира се, най-често причините за помилването са хуманитарни и в частност – от здравословен характер. Хуманността е в основата на държавната милост. Тя е еднаква и за дребния крадец, и за осъдения за тежко престъпление.

Вече казах, че тази милост не е неограничена. В администрацията на държавния глава, има специална комисия, която разглежда всяка от стотиците молби за помилване. Съществува и друга, независима от президентството комисия, назначавана от министъра на правосъдието, която се състои от опитни медици. Тя прави преценка единствено на медицинските обстоятелства, които биха наложили помилване. Иначе казано, поне две комисии се произнасят, когато едно лице иска да бъде помилвано по медицински причини.

Разбира се, последната дума е на вицепрезидента. Решението да помилва или не, е изцяло негова отговорност. Той не е обвързан от становищата на двете комисии, но ако те са убедително и професионално мотивирани, той следва да се опре на тях и те стават негови мотиви за помилването. Ако становищата и на двете комисии съвпадат и вицепрезидентът се е доверил на тяхната съвместна правна и медицинска преценка, не виждам какво може да породи укор за него.

Дали не трябва да разследваме комисиите? Може ли те да са заблудили вицепрезидента? Такъв подход е неприемлив. Не можем постоянно да се съмняваме във всички по принцип и без конкретен повод. И само за това помилване ли ще проверяваме членовете на тези комисии или за всички помилвания от 1991 година насам?

Указът за помилване не означава, че целите на наказанието, предвидени в НК са изпълнени. Вицепрезидентът със своя акт не казва, че осъденият се е поправил и е бил превъзпитан. Той не може за прави прогнози за бъдещото поведение на помилваното лице, нито за ефекта от последващото лечение. Неговият указ само казва, че от един момент нататък наказанието не само не може да изпълни целите си, а напротив – то вече самоцелно причинява физическо страдание на едно болно лице. Това изрично е забранено от чл. 36, ал. 2 от Наказателния кодекс. Този извод е особено валиден, когато медицинската експертиза твърди, че продължаването на изпълнението на наказанието поставя в риск живота на осъдения. Не мога да си представя вицепрезидент, който би пренебрегнал подобно медицинско становище.

Когато казвам, че отговорността за помилването не е на комисиите, а в крайна сметка на вицепрезидента, искам да направя и едно уточнение. Тази отговорност се преценява единствено към момента на подписване на указа.

Иначе темата за помилването е удобна за политически атаки по време на избори. Но това право е заложено в Конституцията и ще бъде упражнявано от всеки бъдещ вицепрезидент. То не може да бъде обезсмислено. Затова сегашната полемика ни дава и един шанс – да чуем всички кандидати за вицепрезидент - какви стандарти биха прилагали, когато упражняват правото на помилване. Това ми се струва по-важно от разглеждането на всеки един конкретен случай.