Джон Миършаймър: Тотална война в Близкия изток и войната на Тръмп срещу Русия

В този разговор политическият анализатор Джон Миършаймър анализира ескалиращия конфликт в Близкия изток и променящата се динамика на войната в Украйна. Той твърди, че опитите на САЩ да окажат военен и икономически натиск върху Иран и Русия до голяма степен са довели до обратен ефект, тласкайки тези държави една към друга и укрепвайки тяхната решителност. Миършаймър предупреждава, че западните лидери пренебрегват фундаментални принципи от политиката на баланса на силите и ядреното възпиране, създавайки все по-опасна среда с интензифицирането на тези регионални конфликти.

Въведение

ГЛЕН ДИЗЕН: Добре дошли отново. Днес към нас се присъединява професор Джон Миършаймър. Днес е 15 юли 2026 г., а темата на разговора е войната в Иран, която изглежда, че би могла да се превърне в регионална война. Така че ти благодаря, че отново си в предаването.

ДЖОН МИЪРШАЙМЪР: За мен винаги е удоволствие, Глен.

Ескалиращият регионален конфликт

ГЛЕН ДИЗЕН: Виждаме, че в момента се случват много неща. Има интензивна ескалация, но също така изглежда, че много страни биват въвличани в това, което би могло да бъде много, много по-широка война.

Тоест Иран очевидно бива подлаган на тежки бомбардировки от страна на Съединените щати. САЩ твърдят, че са наложили отново морската блокада. Иранците, разбира се, отвръщат на удара, фокусирайки се най-вече върху Бахрейн, Кувейт и Йордания. Йемен се присъедини към битката, като нанесе удари по Саудитска Арабия. Мисля, че саудитците в момента мобилизират войските си. Също така Иран заплаши да затвори достъпа до Червено море.

Така че всичко става много сложно. И се чудех как разчиташ ситуацията? Защото тук има наистина много теми за анализ.

ДЖОН МИЪРШАЙМЪР: Бих добавил само, че изглежда иранците са затворили Фуджейра — едно от 2-те важни пристанища, през които продължава да излиза петрол от Близкия изток. Другото е Янбу, което е саудитското пристанище на Червено море. И както каза, изглежда хутите може да затворят Червено море. А това означава, че саудитският петрол, отиващ към Янбу, няма да може да излезе от Червено море.

И бързо бих отбелязал, че дори хутите да не затворят протока Баб ел-Мандеб, който блокира или потенциално би могъл да блокира Червено море, иранците биха могли просто да атакуват Янбу и да спрат потока от саудитски петрол, излизащ оттам. А както казах, те вече спряха потока от петрол, излизащ от Фуджейра — това е пристанището на Обединените арабски емирства на Оманския залив, което е извън Ормузкия проток.

Така че е много важно да се разбере: ОАЕ превозваха вероятно около 1,7–1,8 милиона барела на ден през Фуджейра, а това сега е прекъснато. И изглежда, че потокът от саудитски петрол извън Червено море също е вероятно да бъде прекъснат. Просто исках да подчертая, че тези 2 места, Фуджейра и Янбу, наистина имат значение. И двете сега са сериозно намесени в ситуацията.

Мисля, че в отговор на твоя въпрос, Глен, това, което се случва тук, е, че войната ескалира. Повече хоризонтално, отколкото вертикално. Помниш, че имахме тази голяма въздушна война от 28 февруари до около 8 април, и след това въздушната война приключи и на 13 април преминахме към блокадата. Е, тези реципрочни атаки, които сега се случват всеки ден през последните може би 8 дни, не са същите като въздушната война. Те не са толкова обширни.

И много хора се питат дали ще ескалираме вертикално и на практика ще се върнем към въздушната война, която се водеше през първите 40 дни на този конфликт. Това все още не се е случило. Но има — и ти го описа много добре — хоризонтална ескалация, която се извършва. Не мисля, че Йордания бе ударена преди 2 дни, но е ясно, че американската база в Йордания в момента бива подлагана на силен обстрел. И разбира се, държавите от Персийския залив са подложени на обстрел.
И изглежда, че виждаме съществена хоризонтална ескалация. Особено когато добавиш целите сценарии с Янбу и Фуджейра, които описах в началото. Така че този конфликт със сигурност ескалира.

Теории за победата: Американската перспектива

ГЛЕН ДИЗЕН: Е, винаги е трудно да се правят прогнози, но добра отправна точка би била да се оценят стратегиите на всяка от страните. Тоест, какви са целите, които се стремят да постигнат? Какви ресурси могат да мобилизират за постигането им? Как виждаш теорията за това как би изглеждала една победа, ако я погледнеш от американска перспектива спрямо иранската? Какво иска да постигне всяка страна тук и как всъщност може да го постигне?

ДЖОН МИЪРШАЙМЪР: Да, чудесен въпрос. Нека започнем с американците. Не вярвам, че те имат теория за победата. Вярвам, че президентът Тръмп просто се лута хаотично.

Ако се върнеш към 17 юни и меморандума за разбирателство, който бе подписан тогава, това си беше основно документ за капитулация. Всичко е съвсем ясно — иранците спечелиха по почти всяка точка. Ако погледнеш 14-те члена, за мен е очевидно, че иранците спечелиха, а ние, Съединените щати, загубихме.

Така че въпросът, който тогава трябва да си зададеш, е: предвид случилото се след подписването на този меморандум на 17 юни, какво направихме военно, за да променим ситуацията? Откъде идва новият ни лост за натиск? Искам да кажа, че ние очевидно нямаме голям лост за принуда преди подписването на меморандума за разбирателство от 17 юни. В противен случай нямаше да го подпишем, защото той беше документ за капитулация. Така че трябва да можеш да защитиш аргумента, че сега разполагаме с някакъв нов военен или икономически капацитет, за да променим ситуацията, съществувала на 17 юни.

Автор: Джон Миършаймър и Глен Дизен (John Mearsheimer & Glenn Diesen)

За авторите:
 

• Джон Миършаймър: Джон Миършаймър е изтъкнат американски политолог и професор по международни отношения в Чикагския университет, известен като един от основните представители на школата на обидния реализъм.
   
• Глен Дизен: Глен Дизен е норвежки политолог и професор в Университета на Югоизточна Норвегия, специализиращ в областта на руската външна политика и геополитиката.
   

Източник: „Glenn Diesen“ (YouTube канал / Подкаст)