На този ден, баща ми от сутринта се стягаше за среща с бойните другари. Асове! Всички МиГ-ове им бяха покорни.
Сега няма МиГ-ове, а униформата с медалите виси на закачалка, ненужна...
Както всичко, което той считаше за важно - саможертва, чест, воински дълг, мъжество.
Какви звезди, какъв устрем, каква вис?
Забили сме нос в земята а тя отказва да ни говори, защото няма кой да и нашепва, колко е красива гледана отгоре.
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.