– Вено, чуй ме! Живите не стигат, за да изгоним тия антихристи! Затова Бог ще вдигне и мъртвите... Защото първо ни пратиха комунистите, ония безверници атеисти, дето лежат долу по очи в земята... с тях не успяха... сега пращат тия... Ония бяха безверници, но безверието е и съмнение... Тия нямат нищо. Тия отричат човека... живота... Божия ред... всичко... съвкупляват мъжете с мъжете, майките със синовете, бащите с дъщерите, вземат душите и пускат телата да се множат и ходят по земята без дух.
Отецът млъкна. Дълго гледа ръцете си като чужди. После продължи:
– Ти мислил ли си, Вено, какво сме? За нас, човеците, те питам? А, Вено, какво сме?
И впи в мене трескавите си, възпалени очи.
– Мълчиш. Но аз ще ти кажа – времеядо животно сме. Да ме прости Господ – и пак взе да се кръсти, – времето само за нас съществува. За да ни изпита, Бог ни сгоди с времето, прекомерна тежест ни даде. Слаби сме за нея. И защо го направи ли – защото сме негови деца, а времето – и то е негово дете, тоест ние сме братя и сестри на времето, от един баща идем. Човек е като копринената буба. Знаеш гъсениците на тия буби – ядат черничевото листо и ронят след себе си. Така и ние, хората, изяждаме времето и роним тор след себе си. Но има едни избрани, дето ядат времето и предат копринена нишка от него. Това са хората на духа. Защото какво се казва в Светото писание, Вено?
...кoйmo сее зa nлъmma сu, om nлъmma ще noжъне mленuе, a кoйmo сее зa Духa, om Духa ще noжъне вечен жuвom.
Султана излезе и застана помежду ни. Трябваше да тръгвам.
– А знаеш ли какво става с човека на четиридесетия ден в пръстта? – не спираше отецът. – Плътта се втечнява и попива в земята. Духът сваля телесната си обвивка, както костилката се освобождава от плода, и тогава земята се нахвърля да мели костите ни, а душата се въззема към небесния си дом!
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.