Няма кой да изнесе труповете след "бедствието"
Утре е десетият ден след снега, който стана по-известен като бедствие и "снежен капан". Снимах някои от труповете на падналите дървета. Едно от тях се стовари върху малката ми кола. Слава Богу и то беше малко и леко, само с одрасквания се размина.
Тъжното е, че няма кой да изнесе труповете след "бедствието". Иначе се валят и тротинетки, които също напомнят трупове със сетни повици за живот присвяткащи с червена светлина, запокитени от забързани граждани.
Никнат и контейнери за стари дрехи.
Не, нямам надежда, че ще доживея разследване или поне сервизен репортаж на тема: кой вкара в хаоса на столичното движение тротинетките и кой печели от тези брауново прелитащи средства за предвижване на умнокрасивитета. Ужасно ми е интересно и каква е съдбата на дрехите, които следва да се рециклират. Не че правя връзка с никнещите като гъби страници за дрехи втора ръка в социалните мрежи и магазините за "винтидж" находки, но е любопитна тема, поне за мен.
От труповете на дърветата тръгнах и ми текнаха размисли за чудния Лозенец, чийто кмет не е нов. Преизбраха го, феновете на тротинетките, карфиола и "устойчивата" мода.
И си мисля, как София не може да избяга от устойчивите усилия да се превърне в сметище. В екарисаж. В мрачно и запуснато гробище на надежди.
Така го чувствам аз.
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.