ДНЕС НЯКОЙ НАПИСА:
"Живей и говори така, че когато пуснат запис с теб, да не те е срам."
Смешно, да.
Това си мисля тия дни. Но наобратно трябва да е.
Те наистина искат да ни вкарат в свят, където всичко, което казваме, е грешка. Където и казаното, и грешката са относителни в тяхната координатна система.
Всяка реплика, извадена от кухнята на репликите - ще служи за гилотина. За присъда.
Затова, мисля си - нека да плещим. Каквото на сърце ни е да го казваме, да го пеем и спорим, да се шегуваме сериозно, да сме жестоки и иронично грубо подигравателни, зли в езика и честни в думите, да сме бунт в диалога и честни в монолога, да сме вербално кървави за истината, дори когато в урината ни има кръв заради това.
Те искат да внимаваме какво казваме - а това е ступор за свободата и е подагра на мисълта. Не се и замисляйте - трябва да плещим каквото ни е на сърце, дори когато ни пронизват в сърцето, дори когато знаем, че ще ни записват и тълкуват - трябва весело и смело да крещим срещу свинщината да сме виновни за думите, а те да са невинни за подозренията.
Тях трябва да ги е срам, когато не сме свободни - те трябва да чувстват неудобство, че имаме думи и вярности, и истини, които преглъщаме сухо! И те трябва да бъдат бити - когато понечи езикът ни да се прибира зад зъбите!
Защото знаем - един ден зъбите ни ще ви ухапят и тогава ще сте предпочили преди време да ви е ухапал езика ни.
Радвайте се на думите си, дори и когато са грешно направени, не позволявайте на други думи да ви казват кое е грешно и правилно, кое е модно и кое примитивно.
Не им давайте властта да ви казват какво да говорите.
Глаголете сърцето си, докато те глаголят робството ви - и ше видите кое ще победи.
Ще видите!
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.