Карбовски
Нюх за бизнес по наследство

--- | 23/03/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Емил Велчев, баща на бившия царски министър Милен Велчев, забогатява от нелегално чейндж бюро в Хараре


Габонската афера – първата финансова пирамида с българско участие

През 1992 година „Балканбанк” става гарант на тогава печелившото предприятие „Булгаргеомин”, което взима кредит от 13 милиона германски марки. С тези пари трябва да бъде закупена техника от немската фирма „МАС”. Оказва се, че според плана на участниците в тази сделка, с парите е трябвало да се изкупят акциите на „Габексфо” Габон – фирма, която притежава разрешително за дърводобив в африканската република. След време, типично по български, всичко потъва. Сделка няма, машините липсват, дървесина не се добива, парите изчеват безследно. Никой от замесените лица не дава обяснение за случилото се. Установено е единствено, че става дума за финансова пирамида, осъществена с помощта на държавни чиновници. Кои? Кирил Дунев – шеф на Частна земеделска банка и Иван Миронов – банкер от Балканбанк. В аферата изплува и името Емил Велчев - баща на царския министър Милен Емилов Велчев. Доста неща го свързват косвено със събитията в Африка. Категорично доказано е единствено, че българинът се е облагодетелствал от служебното си положение  и пръв е започнал да „върти бизнес” в африканската република.

През осемдесетте години на миналия век Велчев-баща е представител на БГА „Балкан” в столицата на Зимбабве, Хараре. Заради поста си той създава връзки с хора, участвали по-късно в Габонската афера. На гости в Хараре често гостуват Стоян Марков, член на ЦК на БКП и Асен Мушанов, главен юристконсулт на „Булгаргеомин”. Годините между 80-те и 90-те са смутни за африканската държава. Гражданската война приключва, коренното население поема властта и белите английски фермери са принудени да напуснат континета. Моментът се оказва удачен за „бизнес под масата”. Велчев не се поколебава и измисля схема за забогатяване.

Как започват далаверите в Африка?

След края на размириците белите трябва да напуснат Хараре. Те продават имотите си, за да се върнат в Европа, но банките не обменят парите им. Има нисък трансферен лимит и държавата не може да бъде напусната с повече от 10 000 долара кеш. Англичаните бързат да се приберат, за да не ги убият, тъй като ненавистта към тях нараства неимоверно.

Официалният курс на щатския към зимбабвийския долар е 1 към 2, един щатски долар се разменя за два зимбабвийски. Банките обменят само до 10 000 долара, а тук става дума за крупни суми. Семейство Велчеви прибират парите на англичаните, качват се с тях в самолета за Европа. Случвало се е самият Милен Велчев да пренася такива куфарчета, за да „помогне на семейството”. Българите имат право да пренасят валута, защото са служители на БГА „Балкан”. Разбира се, те не правят услуга на европейците, желаещи да се приберат в родината си. За семейство Велчеви има материална полза. Емил прави сарафско бюро в БГА „Балкан” и обменят парите.Той търгуват с валута по курс 1 към 28. Англичаните са принудени да обменят парите си при българите, защото зимбабвийските банки отказват да го направят. Изкупените от Велчев пари се препродават на банката, защото семейството се ползва с преференции. Разликата в сумите се явява комисионна, която остава за посредниците, а именно семейство Велчеви. Въпреки протекциите, които има Емил Велчев, дейността му не е съвсем законно. Той е арестуван и върнат в България с белезници. Според законодателството трябва да получат присъди от по 20 години, но му се разминава. Режимът тук в България се сменя и престъплението остава ненаказани.

„Такива случаи се наричаха „V.I.P. дела”, в които бяха замесени номенклатурчици, но отърваха кожата”, разказва блогърът Николай Колев-Босия. Той е съвременник на разказаните събития. „Пряко участие в Габонската афера Велчев няма, но неговите приближени имат. Следователно, облагодетелстване за фамилията се предполага, че е имало.”, допълва Колев, „Интересно е, че дъщерята на Стоян Марков е омъжена за малкия син на Велчев, Георги. Те се запознават в Хараре. Марков води семейството си на почивки там, с цел да задвижи машината за пари. Лично Милен Велчев шофира автомобила, с който Маркови се придвижват от Хараре до езеото Виктория. Семействата се сближават, по-късно и сродяват”.

Велчев-баща и Стоян Маров натрупват капитал и международни връзки, които днес осигуряват стабилни властови позиции на братята Милен и Георги. Марков, наричан СтенМарк, е приближен до СССР. Той е един от най-доверените хора на Тодор Живков. СтенМарк представлява държавата по онова време. Спред конспиративния журналист Георги Ифандиев тази схема за печалба е част от интернационална мрежа за източване на средства. Може да се каже, че връзката на братя Велчеви с Русия и руската бнка „Внешторгбанк” датира от онова време. Момчетата просто наследяват семейния бизнес и го управляват добре тези дни.

*За написване на материала са направени интервюта с конспиративните журналисти Николай Колев-Босия и Георги Ифандиев 

 



Други статии от този автор



Коментари