Обществото ни не е по-малко зло от тези момчета и момичета, които днес берат нашите грехове
.jpeg "Обществото ни не е по-малко зло от тези момчета и момичета, които днес берат нашите грехове")
Да живеят изключенията
Някога, когато и ние бяхме деца, ако направим някоя дивотия, хубавичко ни издърпваха ушите, за да се държим прилично, да не чупим и да не се бием като зверюги. Ако нашите разберяха какви сме ги забъркали, отупваха ни прахоляка допълнително вкъщи. Понякога само присъствието на възрастен наблизо, една зебележка, казана със строг тон, беше достатъчна, за да ни откаже от всякакви злосторни намерения. Хайде сега да хванем за якичката някое хлапе, което с небесно вдъхновение рита кошче за боклук или троши пейка в парка със същия плам, да го откъснем от заниманието му и с благ тон да му обясним, че така не бива. Тутакси срещу нас ще скочи една разгневена майка, детето ще ни напсува, а може и да ни удари, 100 детезащитни организации ще ни погнат, институциите ще ни разпорят от санкции, а медиите ще ни разчекнат на петолъчка. Това е положението, драги ми съвременници. Кривичко я разбрахме тая демокрация, по-криво и от циливилизацията даже. Обаче го няма майстор-Станюва Митю да ни оправи бакиите, защото те вече и бакии не са, а истински авгиеви обори. Семейството е тотално разбито, обществото се страхува да действа, предпочита да раздава присъди постфактум. Обществото ни впрочем е не по-малко зло от тези момчета и момичета, които днес берат нашите грехове. Достатъчно е да прочета присъдите, които се искат, думите, с които ги наричат, и ми става страшно в какво сме се превърнали - всички ние. Добри изключения има, разбира се, и те са прекрасни. Големият проблем е, че са изключения.
Дали има решение? Има, винаги има, но то не е демократично, още по-малко пък е либерално. Затова ние ще продължим да се търкаляме по моралната урва, пред която само преди трийсетина години застанахме с телешки възторг, ще се бием по улиците с настървение и с още по-голяма стръв после ще се обвиняваме.
Но все пак да вярваме в изключенията! На техните крехки гърбове се крепи целият скапан свят..
Автор: Ники Комедвенска
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.