Тодор Тагарев – трудно ми е да намеря само една дума.
В стремежа си да доказва колко безусловно е предан на всяка теза, идваща от Запад, този човек сякаш отдавна е забравил една дребна подробност – че е българин и че когато участва в българската политика, би трябвало да говори преди всичко като такъв.
Има партньорство. Има съюзничество. Има общи интереси.
Но има и едно друго поведение, за което българският език е измислил доста точни думи. Ще си ги спестя. Всеки може сам да избере своята.
Защото да бъдеш част от ЕС и НАТО не означава да оставиш собственото си мнение на входа и да чакаш някой отвън да ти обясни какво трябва да мислиш, какво трябва да говориш и кое е добро за собствената ти държава.
Партньорът има позиция. Подчиненият чака инструкции.
И точно тази разлика някои хора очевидно никога не успяха да разберат.
Най-комичното е друго – колкото по-настървено демонстрират вярност навън, толкова по-гръмко започват да говорят за „национален интерес“ вътре.
Не, господа!
Националният интерес не е това, което е удобно на Москва. Но не е и автоматично това, което е удобно на Вашингтон, Брюксел или която и да е друга столица.
Националният интерес е онова, което е добро за България.
Толкова е просто.
България няма нужда от политици, които се надпреварват да доказват кой е най-послушният, най-правоверният и най-удобният пред чужди фактори.
България има нужда от партньори навън и държавници вътре.
А когато един политик започне да прилича повече на говорител на чужди позиции, отколкото на защитник на собствената си държава, няма нужда някой да го обижда.
Той сам се е определил достатъчно добре.
Автор: Владимир Маринов
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.