ПАСТЪРМА ПАТРИОТИТЕ

Един от Ботевите четници след слизането от кораба “Радецки” се е напил и не можал да продължи с четата - останал при виното в село Козлодуй. Невинна и прекрасна история - христоматия на нашенството.

Този тип предателство, да не си свършиш работата, да паднеш пиян, вместо убит в бунта - това е най-лошото предателство. Това са пастърма патриотите. Безполезността, закичена със знаме. Предателство от неумение. Клетва под условие, че съм слаб.

Пастърма патриотът е театрален бунтар пред своя публика, той е този, който казва на войводата си: аз турчин не съм търпял да ме командва, та ти ли ще ме командваш.

Пастърма патриотите са еднакво вредни - като предателите и безполезни - като самия враг неубедими в нищо.

И тук не става дума даже за велики дела. 

Това е част от нашата липсваща естетика на отношенията. Верността, честта, великите ни идеи, култът, ритуалите ни - там нещо липсва. Или се е настанил нашия тотем - Богът, който предава идеята - не толкова, защото той лош и покварен Бог, колкото е слаб - и поради това оказал се в неудържимо съзаклятие с Дявола.

Пастърма патриотите са тези, които прецакват делото, но имат далавера след това.

Пастърма патриотите са тези, които най-много се карат с другарите си, бият се в гърдите, но като тръгнеш да строиш църква - няма ги.

Пастърма патриотите са тези, дето викат, че е по-добре нещо друго да се прави, нежели църква, нещо друго да се прави, нежели бунт, нещо друго да се прави - нежели да си разваляме рахатлъка с разни конфликти.

И целият този процес е пропит с бунтовни песни. Патетика. Портрети. Светини, готови за широка употреба.

През пастърмата е много трудно да си патриот, но такива стават все повече и все повече гласът на барутните патриоти не се чува.

Идеално време за пастърма патриотите е всяко робство. Чудесно време за пастърма патриотите е мекото робство, измислено днес от американците. 

По време на това нежно робство пастърма патриотите овикват всички за бунт, но после не свършват народна работа и за пет стотинки. 

Събират пари за шедьовъра на бунта, убедителни на маса, а после всички цъкат с език - защото са получили шедьовър на бунта от магазина за един лев.

Барутният патриот знае, че зимата не се излиза в гората. Но няма сезони за пастърма патриотите - чудесно време е и днешното - и зимата става за лозунги и отлежала пастърма.

Заради тях барутните патриоти като Ботев загиват нелепо и в сълзи. Пастърма патриотите, пропуснали кървавата сватба, стават депутати и министри, които не отпускат поборническа пенсия на Иванка Ботева. 

Това е част от чудовищната анти-селекция на българското ДНК.

Всеки има в живота си пастърма патриоти - шумни и безполезни, кълнящи се и проклети, верни и лесно предаващи се - по уважителни причини. Предани никакъвци.

Нормалният българин днес е затиснат от битката на пастърма патриотите и анти-българите. Анти-българите са организирана и добре финансирана орда - срещу тях пастърма патриотите реват и провокират пастърма революции, а за тая грешна България един от тях една работа не иска̀ да свърши.

Дори истината не се казва. Дори легендите - за Левски, за Ботев, за Раковски и за историята - днес така са разказани от пастърма патриотите, че да се угоди на днешния Султан, отвъдморския Баязид.

Например, че Ботев телеграми на Парижката комуна не е пращал, но пък срещу Русия е говорил. Такива неща.

Това си мисля тия дни, това мира не ми дава. Просто много тъга и хлад навява от Околчица днес, много тъга.