Може ли човек да е влюбен в коза?
Странен въпрос ще кажете навярно и ще сте прави.
За пръв път започнах да мисля върху него преди години, след като гледах постановката „Козата или коя е Силвия“ по текст на Едуард Олби. Вълнуваща пиеса, между другото, която се занимава с философията на човешките отношения и границите на понятията, с които човек борави.
Сега, сигурно 10 години по-късно, разбирам, че дори в този прелестен театрален текст прозира явлението, наречено – „Прозорецът на Овертон“.
Просто казано – това е модел, чрез който се манипулира общественото мнение, така щото напълно неприемливи в даден етап идеи да бъдат превърнати в абсолютно общоприети и дори в моди.
Моделът е кръстен на американския политически анализатор Джоузеф П. Овертон (1960-2003), който говори за „прозорец на възможностите“, чрез който съвършено чужди на обществото идеи, освен че биват нормализирани, накрая се приемат и под формата на законодателство.
След смъртта на Овертон (в самолетна катастрофа), политическият коментатор Джошуа Тревино добавя към „прозореца на Овертон“ 6 степени през които минава легализацията на всяка дори най-противна идея.
Тези 6 „стълбички“ Тревино определя така:
- Немислимо
- Радикално
- Приемливо
- Чувствително
- Популярно
- Политика/законодателство
Защо ви занимавам с това?
Защото „прозорецът на Овертон“ описва брилянтно перфидната манипулация, на която са подложени обществата в целия Западен свят. Дори и в България, където ние сме рядко чепати и противници на всякакви излишни новости и „иновации“.
Защо е опасно, че сме жертва на тази технология за налагане на идеи обаче?
Защото „прозорецът на Овертон“ превръща въпроса в началото на този текст от странен или извратен в напълно нормален, и после в задължителен!
Как така, ще кажете вие?
Ами ето така.
С нормализация на отвратителното.
И давам съвсем пресен и конкретен пример за това съвременно извращение, което превръща свободния Запад от свят на духа в свят на мекотели.
Откакто се помня, дори в още детското ми съзнание са останали съвсем ясни категории за гадно и приятно, за страшно и успокоително, за красиво и грозно.
Така например, помня, че навремето по БНТ имаше една чудна състезателна игра, френска май, казваше се “Форт Боаяр”. Два отбора се състезаваха из един замък да преминават препятствия и да откриват разни „съкровища“. Разбира се, биваха подложени на изпитания, сред които най-отвратителните от тях бяха – да бъркат в буркани, пълни с живи скорпиони или да ядат гигантски хлебарки и скакалци. После същите „игри“ се появиха и в риалитито „Страх“, където отново едни от най-страховитите неща бяха да пипаш и не дай Боже да трябва да пъхнеш в устата си някакво гадно насекомо с много крака и антенки...
Но едно беше сигурно – това беше адска гадост.
Неслучайно, в приказките, лошата вещица като иска да сготви смъртоносна отвара пуска в казана – щипка крака от паяци, черупка от бръмбар, пепел от скакалци, слуз от червей и т.н.
Защо? Все пак приказките се основават на най-ясните архетипи, заложени в човешката психология.
Лесно е: хубаво е да си красив и да ядеш сочни червени ябълки и е гадно да си грозна вещица с брадавици по лицето, която готви отвари от буболечки.
Какво се случва обаче днес?
Ами...
Нормализация на отвратителното или парексаланс – приложение на прозореца на Овертон, който се оказа любим метод на новата неолиберална, ако щете прогресивистка, идеология.
Значи, цял живот всички знаем, че няма по-гнусно нещо от насекомите (всички филми на ужасите рано или късно опират до вани с хлебарки и червеи дето излизат от очите на умиращите във филма), за да дойде тия дни новината, че ЕС разрешавал в храната да се ползват насекоми. Било по-екологично. Оставете това, било адски здравословно.
И понеже нормалният здравомислещ българин ще ви препсува, ако директно му кажете яж домашни скакалци...се минава през горните 6 степени.
От неприемлива, идеята се пробутваше като радикална, тоест необичайна, и ето днес вече сме на етап да я правят приемлива.
Как? Като в сутрешния блок на бТВ (например) е поканена приятна, красива жена, шефка на някаква Асоциация за преработване на насекоми...която без капка съмнение ви хвали полезните свойства на храната от насекоми. Даже е донесла паничка с нещо като ларви и сушени червеи в студиото и ги препоръчва за ползване при всякакви печива, сладки и солени...
После, като гугълнете словосъчетанието „храна от насекоми“ забелязвате, че масово в медиите заглавията са тотално безобидни – „какви са ползите и вредите от храната от насекоми?“, „Вече можем да ядем и щурци“, „коис а храните, в които може да има насекоми“?, “Мусака от щурци и скакалци – да, защо не?”.
Ще кажете, че цял живот сме чакали да ни РАЗРЕШАТ да слагаме препечени бръмбари в зелената салата...
Обаче не сме. И в момента, дружно ставаме жертва на тази брилятна технология за манипулация на обществото, формулирана от Овертон.
И, ако не ви се струва достатъчно страшен фактът, че без никой да ви пита, изведнъж отгоре ви наложиха политиката да ядете насекоми, се замислете какво ще стане, когато някой реши, че ще ви накара...
- Да ядете хора?
- Да използвате прахта на умрелите си роднини, за да наторявате почвата?
- Да имате интимно вземане-даване с други видове?
Много радикално ли ви се вижда това? Пълна гадост? Никога?! Невъзможно?! Нали?
Точно, както невъзможно беше да се рекламира салата с ларви и червеи като най-изкусителното ново достижение на кулинарията.
Така че – огледайте се и внимавайте. Те ви правят на луди.
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.