Така започна войната, която българският народ нарече освободителна

След провала на Цариградската посланическа конференция за  разрешаване на Източния въпрос 23 декември 1876 г. – 20 януари 1877 г., във въздуха замирисва на война. Далече на север, като гигантска вълна се надига руският народ, за да помогне на своите поробени братя, оттатък Дунава. 
Думите на руски военен министър, граф, генерал Дмитрий Милютин, произнесени на коронен съвет при цар Александър Втори: ”Ваше величество, другите държави могат да се колебаят, но ние не можем. На нас гледа Русия, Европа и християните в Турция!” - прозвучават, като заключителен акорд на дипломатическата увертюра към войната, която  ще донесе  Свободата на изтерзания ни народ.

На 12/24 април 1877 г. руският император обявява в Кишинев с манифест война на Високата порта. 
На 6 май 1877 година  в лагера на руската Дунавска армия, в Плоещ е осветено знамето на Българското опълчение, подарено от жителите на руския град Самара. 
Старият войвода Цеко Петков, наричан Балканският орел забивайки последното златно гвоздейче в дръжката на знамето,  целува го и го благославя с пророческите думи: “Да помогне Бог това свято знаме да премине от край до край нещастната българска земя. Всичко нечисто, поганско и зло да бяга от страх пред него, а подире му да настане траен мир и благоденствие!”.
                                                                                            
По същото време турският главнокомандващ Абдул Керим паша  обхождайки високия Свищовски  бряг на Дунава  се изхвърля пред офицерите от свитата си:“ По-скоро по дланите ми ще пораснат косми, отколкото  противникът да мине реката тук!“.
     
Уви, на 15/ 27 юни 1877 година 14-та пехотна дивизия на генерал Михаил Драгомиров форсира голямата река именно тук. 
Преди форсирането руският цар Александър II се обръща към изтъкнатия  военен теоретик с думите : ”Генерале  ето ви войската, ето ви и реката. Докажете на  дело вашите познания за форсиране на голяма водна преграда!”
Генерал Драгомиров се обръща със следните думи към своите воини: ”Братци  на нас се падна честа първи да форсираме реката, зад която ни чакат нашите братя. Помнете, че връщане назад няма да има - или оттатък Дунава  или в Дунава!”
Въпреки апокалиптичните предсказания на немския фелдмаршал Молтке, че форсирането на Дунава  ще коства на руските войски тридесет хиляди убити, русите форсират реката с минимални жертви от осемстотин убити и ранени, овладяват плацдарм  и след жесток бой разбиват турците. 
Свищов става първият освободен от руските воини, български град. Главнокомандващият на турската армия Абдул Керим паша завършва дните си, заточен от султана на остров Лемнос!                                                             
И се завърта  страшният и славен калейдоскоп на войната. След вихрен рейд, Предният отряд на генерал Йосиф Гурко влиза в старата българска столица Търново, посрещнат от местното българско население с хляб и сол и възгласа :
„ЗДРАВСТВУЙТЕ БРАТУШКИ!”
............................................................................................
Картината "Посрещането на руските воини от Предния отряд на генерал Гурко в Търново".

Автор: доц. д-р Петър Ненков, фейсбук