Аз имам малко съмнения към наградата "Международен Букър"

Аз имам малко съмнения към наградата "Международен Букър". 

През 2020 г. наградата е дадена на Марийке Лукас Райнефелд за романа й "Неудобството на вечерта", който е преведен и у нас. Марийке е първата взела Букър, която се определя за нон-бинарна личност. Колко изненадващо. 

Романът е за десетгодишно момиче, загубило своя брат,  поради което цялото й семейство е разтроено. Баща й тъпче с пръст задника със сапун, защото имала запек. Нереални и нелепи за 10 годишни философски тиради, сексуални игри и извращения сред подрастващи, показва колко са извратени и лицемерни християните. Всичко е готически гнусно, пълно е с безцелни сръдни на момиченцето. Четенето едва се издържа.
Но хей, за първи път нон-бинарен печели Букър, йей!

През 2021 г. наградата печели Давид Диоп с романа  "През нощта цялата кръв е черна", френски писател от сенегалски произход. В него се разказва за сенегалските наемници, които се сражават за Франция през Първата световна война.  Един от тях получава травма от жестокостите и изнасилва бяло момиче. Заради травмите от войната. Също така окопите са описани като в@гина на жена, а войниците са опиянени от това.

Но хей, първият французин от африкански произход печели наградата!

През 2022 година наградата я печели Гитанджали Шри с романа "Гробница от пясък". Първата книга с тази награда, преведена от индийски (хинди). В 700  страници се разказва как 80 годишна жена се е депресирала от смъртта на мъжа й и заради това ни изтезава с дълги философски трактати за живота, без да се случва нищо съществено. Но се сприятелява с трансджендър, с което показва на дъщеря си, че е по-модерна и прогресивна от нея, тъй като дъщеря й постоянно натяквала колко по-модерна била от нея. Също книгата е описана като "феминистка". 
Но хей, първата индийка печели наградата. 

Както и първата арабка. През 2019 г., оманката Джоха ал-Харси я печели с романа "Небесни тела", в който разказва за сватбите и любовните трепети на три сестри. Като през това време в енциклопедичен стил разказва за Оман и с досаден вече за всички араби подход се опитва да имитира приказността на "1001 нощ" с тежка философска пудра. 

Но хей, първата арабка печели наградата.
Награда, която възхвалява екзотични книги и от която възвишени литературни титани получават еротични спазми само от мисълта, че само те разбират тези дълбокофилософски планини от тежка интектуалност. 

През 2023 г. печели първият българин, а BBC описва събитието като празник, на който българите се радвали като на футболните успехи от 1994-а. 
Предполагам най-вече от високоинтелектулната ни паветна каста, която е известна с това, че е написала повече книги, отколкото е прочела.