Има една особена порода български герои, които виреят само на тъмно – там, където се търгуват сензации, записват се телефонни разговори без предупреждение и се мерят лайкове върху човешко страдание. Има и друга порода – политическите куриери, които чакат всеки домашен скандал, за да го опаковат с панделка и да го изпратят с донос до Брюксел, белким някой чужд чиновник ги потупа по рамото. Когато тези два свята се пресекат, резултатът никога не е справедливост. Резултатът е национално унижение.
Точно това наблюдаваме в последните дни около злополучния случай с Ива Михайлова.
Станислав Цанов хвърли в публичното пространство поредната си „бомба“, гарнирана със зловещи надписи и апокалиптичен патос. В неговия свят няма журналистическа етика, няма проверка на източниците, няма мисъл за последствията отвъд брояча на гледанията в YouTube и приходите от абонаменти. Важното е да има драма, сълзи и намек за всемогъщи тайни служби, които уж диктували въпроси и спирали рехабилитации. Буря в чаша вода, спретната ловко за наивници, жадни за конспирации. Само че тази евтина буря за пари и рейтинг не остана във виртуалния му балон. Тя преля границата и се превърна в безотказно оръжие срещу собствената му държава.
И докато Цанов брои парите от кликовете, на сцената с готовност изскочиха дежурните морализатори от жълтите павета. Ивайло Мирчев и Божидар Божанов моментално лапнаха въдицата, без дори да си направят труда да проверят автентичност, контекст или мотиви. За тях няма значение, че само часове по-късно самата Михайлова категорично отрече да е била притискана от когото и да било. За тях няма значение, че институциите на собствената им страна са поставени под обстрел. Важна е партийната поръчка – да се омаже България, да се поиска поредната оставка, да се удари секторът за сигурност и да се напише поредното доносническо писмо до чужди фактори.
Политическото късогледство на тези фигури отдавна не е новина, но днес то граничи с откровена национална безотговорност. Да тичаш в Брюксел с компромати от ютубър, докато антибългарската машина в Скопие разпъва страната ни на кръст и я нарича държава рекетьор – това вече не е опозиционна дейност. Това е изпълнение на чужди поръчки, което нанася непоправими щети върху българския интерес.
В Скопие не чакаха втора покана. Медиите край Вардар потриват ръце и триумфират: „Видяхте ли ги българите? Самите им политици и влогъри признават, че службите им са престъпни!“. Месеци наред дипломатически усилия за защита на каузата на македонските българи бяха заличени за едно денонощие, благодарение на комбинацията от ютубърска алчност за слава и партийна сервилност пред външни сили.
В истинската журналистика първото правило е да не вредиш. В държавността първото правило е да браниш дома си, дори когато в него има спорове. За Цанов, Мирчев и Божанов обаче държавата очевидно е просто декор – за единия е сцена за монетизиране на страхове, за другите двама е трамплин за политически пиар.
Сметката обаче няма да я платят те. Те ще си приберат парите и ще си пуснат статусите в мрежата. Сметката за този срам вече я плаща България – унизена, оклеветена и предадена от хора, които с лека ръка продадоха националния интерес за шепа лайкове и едно снизходително потупване по рамото отвън. Това вече ни навреди сериозно и тепърва ще берем горчивите плодове на това предателство.
Автор: Надя Мързева, SIK.BG
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.