България е на път да се превърне в държава, в която истинските фермери, произвеждащи храна, са изчезващ вид, а големите търговски вериги бавно, но сигурно превръщат потребителите в пациенти на здравната система. Това е моята оценка за резултата от десетилетия погрешна земеделска политика, която постепенно откъсна производството на храни от земята, животните и хората, които ги отглеждат.
Най-големият ликвидатор на българското село се оказа моделът на подпомагане на декар и на глава животно, вместо според реално произведената продукция.
Европа предостави милиарди за развитието на земеделието. България обаче създаде система, в която притежаването и обработването на огромни площи често е по-изгодно от производството на храни и създаването на работни места.
Още през 2019 г. под 3% от получателите са усвоили 44% от директните земеделски плащания. Тази концентрация поставя фундаменталния въпрос: кого всъщност подпомага държавата — производителите на храна или собствениците и ползвателите на земеделски площи?
Преработваме чуждото месо, докато българските ферми изчезват
В България има приблизително 460 месопреработвателни предприятия. Според браншови оценки само 25 от тях произвеждат около 75% от месните продукти.
Същевременно, по данни, посочени от председателя на Асоциацията на месопреработвателите, едва 20% от говеждото месо, използвано от българската месопреработвателна индустрия, е с български произход. Останалите 80% са вносни!
Съмнявам се обаче в тези 20%, тъй като не се връзват с официалната агростатистика на МЗХ за животните, заклани в български кланици. Това означава, че 90% от месните продукти, произведени в България и предлагани в търговските вериги, се произвеждат от чуждестранна суровина. Българскаистория
Колбасът може да е произведен в България, да носи българско наименование и да е опакован в българско предприятие. Но това не означава, че месото в него е българско.
И тук възниква въпросът: какво точно е българското в един „български колбас“, ако основната му суровина е вносна?
Още един показател заслужава внимание. По данни за първите седем месеца на 2026 г. близо 98% от износа на говеждо месо от България е насочен към Турция.
Това не означава непременно, че цялото изнесено месо е от животни, отгледани у нас. Именно затова трябва да се изяснят произходът на суровината, движението ѝ през границите и реалното състояние на българското животновъдство.
Имаме фермери, имаме преработватели, имаме потребители. Първите и последните са най-ощетени и най-малко информирани!
Кой знае истинската възраст на вносното говеждо?
Поставям и един въпрос, който според мен заслужава национално внимание. Когато едно животно се отглежда в българска ферма, държавата следи неговата идентификация, движение, здравен статус и възраст.
Но когато в България пристигне камион с дълбоко замразено обезкостено говеждо месо, кой може да установи кога са заклани животните и колко време месото е престояло дълбоко замразено?
Лабораториите могат да установяват животинския вид, състава, безопасността и редица показатели за качеството на месото. Но няма общоприет лабораторен метод, който само чрез изследване на проба да установи с точност дали месото е било замразено преди две, пет или двадесет години.
Тогава контролът зависи само от документалната проследимост, достоверността на посочените дати и историята на съхранение.
Кой проверява тази история? Кой гарантира, че посочената дата на първоначално замразяване е достоверна? И колко нарушения са установени при подобни проверки през последните години?
Една бала слама за цяла година
Особено показателно е подпомагането на месодайното животновъдство. Когато говорим за суми от порядъка на 30 евро за една месодайна крава, трябва да обясним какво означават те в реалното стопанство. Това е приблизително цената на една рулонна бала слама, която може да стигне само за 5 дни.
А през останалите 360 дни с какво ще храним животното — с проверки, предписания и административни изисквания ли?
Субсидията не може да замести работещия пазар, нито да компенсира липсата на реална икономическа политика за производството на месо. Политическианализи
Животните намаляват, бюрокрацията остава
В България продължават да изчезват животновъдни стопанства. Но административните задължения, регистрите, проверките и отчетността не намаляват. Българскаистория
Истинският фермер трябва да отглежда животни, да произвежда храна и да създава работни места. Вместо това все по-голяма част от времето му отива за доказване пред администрацията, че изпълнява поредното изискване.
Българският фермер постепенно се превръща в доставчик на документи, а чуждият фермер — в доставчик на месо за българската индустрия.
Кой плаща истинската цена?
Плаща я българското село, което губи своите стопанства, работни места и млади хора. Плаща я потребителят, който все по-трудно различава българския произход на храната от българския надпис върху опаковката. Плаща я и националната икономика, защото зависимостта от внос означава, че значителна част от доходите по хранителната верига се създават извън страната. Разгледайкарти
Време е земеделската политика да бъде оценявана не само по усвоените европейски средства, а по произведената храна, жизнеспособните стопанства, заетостта и добавената стойност, която остава в България.
Защото една държава може да има милиони декари субсидирана земя и едновременно с това да губи способността си да произвежда собствената си храна.
И накрая ще кажа нещо, което звучи като черен хумор, но все повече прилича на диагноза.
Когато умре и последният истински български фермер, поне за едно ще бъде спокоен — погребението му ще е многолюдно. Ще дойдат всички чиновници, които приживе са го проверявали. И с купища бумаги ще удостоверят, че в България вече няма кого да контролират. Българскаистория
Авторът е седмо поколение скотовъд, основател на „Био Ангус“ и народен представител в 40-ото и 41-вото Народно събрание.
Автор: Яне Янев, за “Гласове”
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.