До каква степен трябва да сме изгубили чувството си за морал и мярка, за да приемем детския ентусиазъм като обществен проблем?
Днес реагирах емоционално на публикация в една от местните групи с тази снимка. На нея е момче, което продава мед, а авторът на публикацията го представя едва ли не като нарушение, за което трябва да бъдат сезирани институциите.
Реагирах емоционално, защото познавам и момчето, и баща му. Зная и историята зад тази снимка.
Момчето е ученик и тренира футбол. Баща му работи и произвежда мед като свое хоби. През лятната ваканция двамата са решили, че в свободното време, малкият може да опита да продава част от продукцията и сам да изкара нещичко с труд. Вместо да стане един локал примерно.
Да продава не заради парите. Не защото някой го принуждава. А защото баща му иска да му даде един от най-важните житейски уроци — че зад всяко спечелено нещо стоят труд, време, постоянство и отговорност. А и малкият иска. Което е още по-важното.
Такъв урок не може да бъде научен от учебник.
И вместо да видим в това нещо добро, някой възрастен активен гражданин е решил да извади телефона си пред детето, да го снима, да публикува снимката му и да го превърне в обект на укор и институционални проверки. Нямам думи. Позорно е!
До каква степен трябва да сме изгубили чувството си за морал и мярка, за да приемем детския ентусиазъм като обществен проблем?
Категорично в това момче аз не виждам нарушител. Виждам дете, което през ваканцията си не бездейства, а се учи да помага, да общува с хората и да цени изкараното със собствени усилия.
За мен това не е повод за укор. Това е пример.
Браво на момчето. И браво на баща му.
Автор: Антон Тонев
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.