Електрическата мобилност: Централното планиране става електрическо

Масивните инвестиции на германските политици в изграждането на зарядна инфраструктура за електрически автомобили имаха за цел да ускорят зеления преход. Вместо това те се превърнаха в учебникарски пример за шуробаджанащина, централно планиране и високата цена на пренебрегването на пазарните сигнали.

Германските политици наляха милиарди в изграждането на зарядна инфраструктура за електрически автомобили. Шофьорите на електромобили обаче зареждат предимно у дома. Учебникарски пример за шуробаджанащина и политическа глупост.

Едно често грешно цитирано крилато слово гласи: „Дефиницията за лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различен резултат.“

Независимо кой пръв е направил това наблюдение, е напълно възможно днешната германска политика да се е видяла принудена да стигне точно до този извод. Лудостта се превърна в управляваща философия в Берлин и Брюксел, идеологически доминирани от Берлин.

Искате пример? От единия край на страната до другия мантрата е: мобилността трябва да бъде зелена, без емисии и напълно декарбонизирана. Естествено, произтичащият от това преход към електрически превозни средства се превърна в държавна编 (държавна афера) в Германия.

Никой вече не вярва на пазара.

Тук политиците мислят с държавнически термини – рогът на изобилието от субсидии винаги е подръка, постоянно допълван от данъкоплатеца, който носи отговорност и за държавния дълг.

Да се сравни германската политика на субсидиране с рог на изобилието вероятно би било омаловажаване. Само изграждането на зарядна инфраструктура за електрически автомобили е погълнало над четири милиарда евро публични средства от 2017 г. насам. „Deutschlandnetz“ е името на този финансиран от данъкоплатците проект, който допълнително инсталира 9000 ултрабързи зарядни станции с висока мощност в цялата страна за още два милиарда евро. Но това не е всичко: около 1,6 милиарда евро отидоха за бързозарядни станции за електрически камиони по магистралите. Колко често виждате електрически камион да зарежда?

Резултатът от това разхищение е впечатляващ – поне на хартия: около 205 000 обществени зарядни точки вече са налични в цяла Германия, сякаш на всеки ъгъл – увеличение от 16% за една година.

Победи ли в крайна сметка централното планиране тук? От гледна точка на политиците това със сигурност е видим успех, тъй като съображенията за възвръщаемост на инвестициите нямат голяма тежест там, нито пък някой трябва да се подлага на преглед на резултатите. Те просто разчитат на безкрайния поток от пари на данъкоплатците. Вярно е: данъкоплатците в крайна сметка поемат цената на това идеологическо вилнеене.

Само в редки случаи частни оператори като EnBW, Tesla или Ionity инвестират допълнителен собствен капитал в тази фарсова ситуация. Те отлично знаят, че тук има проблем: преобладаващото мнозинство от собствениците на електромобили зареждат батериите си у дома и изобщо не се вълнуват от държавното предлагане.

Според наличните данни 80% предпочитат да зареждат през нощта у дома – което всъщност е логично, тъй като хората много рядко прекарват часове на едно и също място, докато вършат ежедневните си задачи. Поради това Германия очевидно е създала преоразмерена зарядна инфраструктура от вида, който може да възникне само във фантастичния свят на социалистическото централно планиране: скъпа, преоразмерена и откъсната от реалното търсене.

Можеше ли това да се знае предварително? Логичното мислене, малко практичен разум и житейският опит биха могли да помогнат поне за смекчаване на това погрешно алокиране на капитал за милиарди евро. Очевидно би било разумно координирането на инвестициите, приемането на технологиите и евентуално преходът към е-мобилност да се оставят на пазара – но тогава политиката практически би останала без работа. Нейната претенция за всемогъщество и всезнание щеше да бъде публично разобличена като това, което е: глупавата презумпция за знание от страна на централните планиращи.

Същата идеологическа слепота към пазарните механизми се вижда и в подновените субсидии за закупуване на електромобили. Фатално, но неизбежно: за пореден път се изгарят милиарди пари на данъкоплатците, които, за капак на всичко, ще отидат в незначителна степен – вероятно до 25% – и за китайските конкуренти. Морално себеправедните представители на лявия партиен картел винаги оставят един въпрос без отговор: защо данъкоплатците изобщо трябва да субсидират част от покупната цена на скъпия електрически автомобил на заможен купувач?

Последна дума за състоянието на пазара на електромобили: в момента 25% от новорегистрираните леки автомобили са напълно електрически. Голям дял от тези регистрации идва от фирмени автопаркове и регистрации на търговци. Едва 10% от новорегистрираните превозни средства са всъщност нови коли, регистрирани от частни клиенти. Двигателят с вътрешно горене продължава да доминира, допълнен от умерено растящ хибриден пазар.

Пазарът на електромобили в Германия се развива мудно. Няма и следа от еуфорията, която политиците многократно се преструват, че съществува. Един основен аспект, който функционерите в централните планови офиси на партиите и отговорните институции за финансиране досега пренебрегваха, е въпросът за снабдяването на бързо растящия парк от електромобили с електроенергия. Индустрията и частните домакинства вече се състезават за електроснабдяването в страната, изкуствено ограничено от енергийните политики, свързани със зеления преход. Цените продължават да растат. Разширяването на парка от електромобили при тези обстоятелства може да постави под сериозно напрежение електрическата мрежа и да изстреля цените във висините.

Със сигурност германското правителство вероятно би имало бърз отговор: рациониране на енергията за енергоемките предприятия, климатични ваучери за по-бедните домакинства и воала: всичко отново е в баланс и купонът може да продължи.

Спасението, или поне така изглежда, сега трябва да дойде от Франция. Там политиците отдавна остават верни на ядрената енергия, независимо колко хаотично съседът на изток управлява своята електропреносна мрежа. Ядрената енергия – единствената наистина разумна и екологично приемлива форма на енергия, която позволява мащабирана икономическа дейност.

Но може би решението ще изглежда така: в бъдеще всички ще караме напълно дигитализирани електрически превозни средства, напълно контролируеми от мъдрия държавен апарат. Тогава проблемът с недостига на енергия ще се реши от само себе си – те просто ще изтеглят дигиталния ключ от дигиталния облак. Как точно трябва да стигаме до работа, за да финансираме тази напълно оплетена, идеологическа лудост, не е съвсем ясно. Но не се притеснявайте: централните планиращи със сигурност ще имат решение и за това.

Автор: Томас Колбе

За автора: Томас Колбе, роден през 1978 г. в Нойс, Германия, е дипломиран икономист. В продължение на повече от 25 години той работи като журналист и медиен продуцент за клиенти от различни индустрии и бизнес асоциации. Като публицист той се фокусира върху икономическите процеси и наблюдава геополитическите събития от гледна точка на капиталовите пазари, а публикациите му следват философия, поставена върху индивида и неговото право на самоопределение.

Източник: "The European Conservative"