На 25 август 1877 година в село Ъглен, Луковитско при турските зверства 130 българи - жени, деца и старци са изклани и живи изгорени в пещерата Селището /Човешката пещера/ край селото.
За зверствата Йото Пацов казва: "Помнете историята си, българи, защото тя никне на земя, напоена с кръвта на бащите и дедите ви. Амин."
Човешката пещера, Пещерата на живо изгорените, Селището - тази уникална като природно творение и история пещера се намира на около 2,5 км. североизточно от центъра на село Ъглен. Дълбочина й е 57 метра, а деневилецията е 15 метра. Почти до нея може да се достигне по черен път, които в последния участък си е видимо античен път в скалите.
Под самата пещера и до сега блика силен извор със студена вода.
Самата пещера е с два клона, които имат природно оформен вид на храмове. От десния клон има изход навън, над пещерата, откъдето се разкрива прекрасна гледка към долината на река Вит, Рачков вир и Очилатата пещера в далечината.
Освен с уникалната си природна красота пещерата е известна и като един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България със зверски изкланите и изгорени живи над 130 българи от развилнелите се турски орди през август 1877 г.
Местният писател, журналист, краевед и пътешественик Йото Пацов, разказва за ВсеСтранници:
Някои я наричат Човешката пещера, но ъгленчани си я знаят като Селището – по името на елията край Вит, където по предание някога е било селото. Тук започва най-внушителната скална стена (Червената стена) на Ъгленския каньон, чията сурова и в същото време мека живописна красота неудържимо привлича туристи, риболовци и почитатели на природата. На съседния хълм в посока селото, някога се е намирала и средновековната крепост охраняваща района.
Но едва ли има на друго място в Отечеството такова драматично съчетание на изумителна хубост и кошмарна трагедия – хубостта от Бога, трагедията от хората. Затова наричат Ъглен северняшкия Батак – само година и четири месеца след страшната гибел на батакчани, драмата от тамошната църква се повтаря в ъгленската пещера…
Случило се през лятото на 1877 г. преди и по време на третата атака на руските войски срещу укрепилата се в Плевен турска армия на Осман паша. Обръчът се затягал, руснаците давали огромни жертви, засега без успех, но паниката вече настъпвала в турските редици. Попаднали извън обсадата, отделни части търсели път към други турски гарнизони. Единственият свободен друм към Орхание (Ботевград) оставал стария път по поречието на Вит през Чириково и Свинар, сега Садовец, и Ъглен.
Отстъпващите части грабели безмилостно, убивали и насилвали българското население и селяните се криели по гори и долища. Ъгленчани избрали пещерите за свое убежище и в най-близката от тях се събрали повече от триста души старци и майки с деца с надеждата да останат незабелязани.
Издал ги техен съселянин – оставен да наблюдава на входа на пещерата той видял как турците извеждат добитъка и грабят къщите – и гръмнал с пищов към тях.
Видели дима от изстрела, турците се завтекли и открили убежището им. Нивите тъкмо били ожънати, снопите складени на кръстци – с тези снопи турците зазидали пещерата – ред сухи, ред накиснати във Вита. И ударили чакмака – така превърнали хляба на хората в тяхна гибел.
Бял лют дим изпълнил тъмните сводове, обгърнал пищящите майки и деца, жените мокрели ризи и престилки по сълзящите стени да увиват главиците на чедата си, но спасение нямало…
Само някои от по-здравите и пъргави успели да изпълзят през вертикалния комин, но там ги пресрещнали черкези, които препускали из свинаките на бързоногите си коне и съсичали мъже и деца, моми и майки…
Така Освобождението заварило Ъглен – с камара овъглени трупове в Човешката пещера, с изпепелени къщи, гладясали сирачета и покрусени възрастни, с непогребани тела из сечини и долища…
Сега за тази трагедия ни напомня паметникът в центъра на Ъглен и паметната плоча в пещерата с изписаните на нея имена - …Неделя Кръстева с 2 деца… Петрана Михкова с 2 деца… Цветко Петков и жена му… Гана Тодорова и детето и… Мата Стаменова с 3 деца… Мица Стоичкова с детето и…
Това е само малка част от списъка, озаглавен „На живи изгорените и изклани ъгленчани от развилнелата се турска сган през м. август 1877 г. – от признателните потомци. С. Ъглен, м. май 1944 г.“.
Накрая пише: „Освен тях изгорели са още около 80 души, чиито имена не се знаят“. И това не е всичко – следва друг списък, озаглавен лаконично: „Заклани“…
И Йото Пацов завършва накрая разказа си за ВсеСтранници с: Помнете историята си, българи, защото тя никне на земя, напоена с кръвта на бащите и дедите ви. Амин.
Автор: Радослав Първанов
InfoSpravka
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.