Кръвта вода не става

Или защо ние още сме тук, а другите народи са се сменили.

"Но какво да правя аз, пред когото се изпречва такава изобилна жътва от твои дела, че всичко ме възспира да направя избор? Не зная кои класове да прибера в житницата, които да изоставя. Пред очите ми е вождът на българите, повален от десницатата ти, която защитава свободата. Той не бе убит, за да не изчезне от историята, но той не остана и непокътнат, за да не проявява по-нататък дързост и за да остане там, в своето непобедимо племе, жив свидетел на твоята сила. Ако той беше получил смъртоносна рана, ти щеше да победиш човека, а като остана жив, той си унизи потеклото.

Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение.

Те са народ, комуто преди битка с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези. Тях не са поставяли в затруднение, както трябва да се очаква, нито планинските масиви, нито изпречилите се реки, нито липсата на храна, понеже смятат, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко. Кой би устоял срещу противник, който се носи и храни от своето бързо животно? А какво ще кажете за това, че те са приучили грижливо към издръжливост на глад и тези животни, благодарение на които умеят да избягват глада? По какъв начин ездачът извлича от вимето на гладното животно храна, която той, воден от съобразителността, се е погрижил то да не крие? По-рано вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат, че за тях е затворена само тази част от земята, която ти пазиш."

Този текст е част от "Похвално слово за крал Теодорих" (Panegyricus regi Theodorico) с подзаглавие De Bulgarorum virtute - За храбростта на българите.
Един от най-старите латиноезични извори за българите в Европа, написан от епископа на Павия, св. Магн Феликс Енодий (473-521 г.). Публикуван е в ЛИБИ, преводът е на М. Войнов - http://macedonia.kroraina.com/libi/1/LIBI_1.pdf

Целият текст е посветен на възхвалата на остроготския владетел. Днес остроготи няма от хилядолетие, но ние сме тук.
И от време на време, като на показаната снимка, нашата кръв си показва способностите. Тук виждаме български селянчета как празнуват освобождението на Добруджа преди три поколения, през 1940 г.
Питам се - кога ли пак ще яздим?