Сблъсъкът за санкциите след Орбан разкрива „червените линии“ на европейските столици

Посланиците на ЕC ще направят нов опит в сряда да финализират първия пакет от санкции срещу Русия от напускането на Виктор Орбан насам, след като правителствата съкратиха ключови мерки, за да защитят своите интереси в сферата на енергетиката, рибопреработката, банковото дело и корабоплаването.

В продължение на години Орбан — ветеранът популистки лидер на Унгария, който поддържаше близки отношения с Кремъл и многократно заплашваше да блокира санкциите — осигуряваше прикритие на други европейски столици да се противопоставят на по-твърди действия. След като Петер Магяр вече оглавява Унгария и Будапеща повече не се изпречва на пътя, тези правителства са принудени да защитават възраженията си открито.

„Беше изненада и разочарование да видим колко много държави членки забавиха действията си“, заяви Виле Нийнистьо, финландски евродепутат и председател на делегацията на Европейския парламент за Русия. „От изключителна важност е да продължим да укрепваме санкциите на ЕС срещу Русия в този момент, когато Русия започва да усеща натиска от войната във вътрешната си икономика и в обществените нагласи“.

Все още се очаква да бъде постигната сделка, но може да са необходими още отстъпки, преди посланиците да я доведат до край. Седем души, работещи по пакета, заявяват пред POLITICO, че няколко мерки вече са били отслабени или изцяло премахнати.

Пакетът, представен от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през юни, е 21-вият, откакто Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна. След 20 предишни кръга дипломатите казват, че ЕС вече няма лесни цели и все повече се сблъсква с мощни национални интереси. Санкциите изискват единодушната подкрепа на всички 27 държави от ЕС.

„Вече няма леснодостъпни плодове след 20 приети пакета. Сблъсквате се все повече с интересите на отделните държави членки, така че трябва да намерите баланс“, казва дипломат от ЕС, участващ в дискусиите, на когото е предоставена анонимност за обсъждане на поверителните разговори, както и на останалите в тази статия.

Гърция досега отказва да подкрепи 21-вия пакет заради забраната за компании от ЕС да превозват руски втечнен природен газ (LNG) за трети страни. Атина управлява най-големия търговски флот в света и е притеснена от въздействието върху гръцка компания, която оперира ледоразбивателни танкери за износ на руски втечнен газ.

Посланикът на Гърция предупреди, че мярката може да подтикне плавателните съдове да сменят флага си и да се преместят в юрисдикции, където правилата биха били още по- трудни за прилагане, според други двама дипломати, участващи в дискусиите.

„Опитваме се да намерим изход от това, но това, което [казусът с Гърция] показва, е, че започваме да се сблъскваме с някои ключови икономически интереси“, заяви четвърти дипломат.

Заедно с Малта и Кипър, Гърция също така се колебаеше за шестмесечното удължаване на замразяването на ценовия таван от $44,10 за барел за руския петрол. Държавите от ЕС си осигуриха повече време, като запазиха тавана замразен до четвъртък, и сега се очаква удължаването да премине, ако се намери решение за гръцкото вето върху превоза на LNG.

В размътени води

Преговорите бяха разтърсени и от австрийска намеса в полза на Raiffeisen Bank — втората по големина банка в страната. Raiffeisen отдавна търси компенсация за това, което нарича незаконна експроприация на нейни активи в Русия за 2,44 милиарда евро чрез прехвърляне на замразени средства, принадлежащи на един от водещите московски олигарси.

Виена бе повдигала казуса по време на преговорите за няколко предишни пакета със санкции. Но хора, участващи в разговорите, заявяват, че това е първият път, в който това допринася за забавяния в последния момент. Комисията е изпратила на Австрия предложение, с което обещава да разгледа въпроса в следващ пакет от санкции.

Други правителства успяха да премахнат предложеното постепенно премахване на вноса на руска риба, въпреки недоволството, че Москва все още печели над половин милиард долара годишно от продажби за ЕС. Първоначалното предложение предвиждаше забрана на вноса на треска, пикша и минтай. То беше оттеглено, след като няколко държави изразиха опасения относно потребителските цени и въздействието върху рибопреработвателната промишленост на ЕС.

Предишните чернови включваха също санкции срещу руския патриарх Кирил и ограничения за бивши членове на руските въоръжени сили.

България се противопостави на включването на Кирил — главата на руската църква и виден поддръжник на войната на Москва. Италия също внесе официална резерва, като пети дипломат от ЕС заяви, че Ватикана се противопоставя на насочването на санкции срещу главата на друга църква.

„Това е солидарност с Папата“, каза дипломатът. Кирил бе оставен извън крайния текст.

Франция и Италия — и двете от които издават голям брой визи на руснаци — също възразиха срещу ограниченията за бивши руски войници. Те твърдяха, че системата за установяване на това кой трябва да бъде обхванат не е готова да бъде приложена, и мерките бяха значително смекчени.

Въпреки че изключенията са значителни, пакетът в настоящия си вид би довел до изключването на още десетки руски банки от западната система за съобщения SWIFT. На над 250 души също ще бъде забранено да пътуват до ЕС, което е най-голямото такова разширение от 2023 г. насам.

„С със замразяването на ценовия таван на петрола и визовите ограничения за войниците, той е доста амбициозен“, каза третият дипломат.

И все пак, направените отстъпки попариха надеждите, че напускането на Орбан ще направи съществено по-лесен засилващия се икономически натиск върху Москва.

„Орбан беше труден“, каза друг дипломат от ЕС, „но той всъщност никога не е блокирал цели пакети“.

Автори: Габриел Гавин, Никълъс Винокур, Кун Верхелст и Макс Гриера

Габриел Гавин (Gabriel Gavin), Никълъс Винокур (Nicholas Vinocur), Кун Верхелст (Koen Verhelst) и Макс Гриера (Max Griera)

Източник: "POLITICO"