Турция се подготвя да подпише пакт за отбрана със Саудитска Арабия и Пакистан

Стремежът на Анкара да си осигури стабилна позиция в областта на сигурността в Персийския залив идва в момент, когато Гърция и Кипър я държат извън програмата на Европейския съюз за превъоръжаване.

Турция предприе стъпки да се обвърже със Саудитска Арабия и Пакистан въз основа на съвместно споразумение за отбрана, като според съобщенията споразумението ще бъде подписано в Джида, Западна Саудитска Арабия, на 7 август 2026 г.

Два източника, близки до саудитските военни и правителството, заявиха пред Франс Прес (AFP), че саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман ще се срещне с президента Реджеп Таип Ердоган и пакистанския министър-председател Шехбаз Шариф в града на Червено море. Ройтерс предаде подобни данни от два регионални източника.

Един от саудитските източници посочи, че пактът е бил обсъждан от дълго време, „но последните събития в региона го ускоряват“.

Шариф пристигна в кралството на 6 август заедно с началника на армията на Пакистан, фелдмаршал Асим Мунир, за посещение, което продължава до 8 август. Турското президентство съобщи, че Ердоган ще отпътува за Саудитска Арабия на еднодневно работно посещение, макар че в изявлението не се споменаваше за отбранително споразумение.

Рияд и Исламабад вече имат Стратегическо споразумение за взаимна отбрана, подписано през септември 2025 г., съгласно което нападение срещу една от страните се третира като нападение и срещу двете. Пакистан е единствената страна с мюсюлманско мнозинство, разполагаща с ядрено оръжие, което подхрани спекулации в южноазиатските медии относно зараждащо се „Ислямско НАТО“.

Тристранните разговори се ускориха на фона на войната между Съединените щати и Иран, която затвори Ормузкия проток от 28 февруари насам и доведе до рязко поскъпване на европейските цени на газа и петрола. Исламабад влезе в ролята на медиатор в този конфликт.

За Европейския съюз значението се крие в посоката на движение на Анкара. Турция командва втората по големина армия в НАТО и беше домакин на срещата на върха на алианса в Анкара през юли, но въпреки това остава блокирана от заемния инструмент на ЕС „Действие за сигурността на Европа“ (SAFE) на стойност 150 милиарда евро (172 милиарда долара).

Гърция и Кипър блокираха турското участие, изтъквайки окупацията на Северен Кипър от 1974 г. и действащия casus belli на Анкара по отношение на гръцките териториални води в Егейско море. Франция също даде сигнал за резерви.

През юни Ердоган заяви пред парламентаристи от НАТО в Истанбул, че Турция трябва да бъде напълно интегрирана в европейската архитектура за отбрана, като подчерта, че изключването на една от най-големите армии в алианса би отслабило континента.

Европейската комисия заяви, че участието на страни извън ЕС в проекти по SAFE може да бъде ограничено, когато интересите на съюза го изискват. Турция остава официален кандидат за членство, макар че преговорите ѝ за присъединяване са в застой от 2018 г.

Източник: „Brussels Signal“